ПРАБАБА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀БАБА ж. Майка на бабата или на дядото. Султана помнеше само дядо си ..; познаваше майка си и всичките си баби и прабаби, познаваше живота им макар само по спомени и сказни. Д. Талев, ЖС, 60-61. Моята прабаба по баща .. умря на 98 години през 1893 година. Тя знаеше да чете и пише. Д. Казасов, ВП, 60. Тя, циганката врачка, била край него. Тая същата, дето целият капански край я познавал, а пък тя не само знае на пръсти родовете на капанците от прабабите до правнуците, ами и кой за кого е женен и кой кога се е родил. Н. Каралиева, ЗБ, 15. Може би прабаба тъмноока, / в свилени шалвари и тюрбан, / е избягала в среднощ дълбока / с някой чуждестранен, светъл хан. Е. Багряна, ВС, 40.