ПРАБЪЛГАРИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀БЪЛГАРИ мн., ед. пра̀българин м. Истор. 1. Само мн. Древен народ с развита духовна и материална култура, който при преселението си от Средна Азия към Европа (II-Х в.) обитавал различни земи и създал няколко държавни образувания (Велика България, Волжско-Камска България и др., а част от тях под предводителството на хан Исперих — първата българска държава); първобългари, българи. Прабългарите били много по-малко на брой от славяните. Те бързо се пославянчили, но оставили името си, което и до днес носи нашият славянски народ и нашата държава България. Ист. VI кл, 39. Тука беше блатото! .. Неговите тежки и черни води са плискали и когато саловете на славяните и степните коне на прабългарите са прехвърлили дедите ни в земята, която днес е нашата родина. С. Северняк, ОНК, 110. В действителност тя [белокаменната крепост] била използувана повече от славяните и прабългарите, срещу които била издигната, отколкото от византийците, които я строили. Ст. Михайлов, БС, 11.

2. Член на този древен народ; първобългарин, българин. И ей луд план прабългарин разгърнал. Безсънен сън в съня на Мадара дълбай. В. Марковски, ПЗ, 140.