ПРАВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За линия, очертание или предмет — който е изопнат, без извивки и напомня опънат конец или жица. Противоп. крив. Учуди го и това, че дирите на вълка водеха по права линия, без да се отбиват наляво или надясно. Й. Йовков, ВАХ, 121-122. Щом излязоха от гората насреща, водачът на хората от селото спря коня си. Конниците му излизаха вляво и вдясно от него и се нареждаха като извит лък .. А ние идехме насреща им в права редица, като стрела. А. Дончев, ВР, 30. Като стъпил на плъзицата на ралото, прокарваше ония ти бразди, дълбоки и прави. Ив. Вазов, Съч. ХI, 23. Тий [китайците] нямат азбука, но имат няколко десятини хиляди прави и криви черти, с които изражават различни предмети и изражения. Г. Йошев, КВИ (превод), 26. Права пръчка. Прав гвоздей. Права свещ.
2. За път, пътека и под. — който не променя посоката си, не прави завои, не лъкатуши. Противоп. крив, лъкатушен. През това
време Иванов тръгна пеш, за да се поразтъпче по правия и гладък път, що се простираше .. до горите на север. Ив. Вазов, Съч. ХII, 145. Те още не бяха се нахранили, когато по правата пътечка отгоре се зададе Станкул. Ст. Марков, ДБ, 95. Тренът влезе в един прав път .., какъвто нийде по нашите железници не се намира. БД, 1909, бр. 21, 1. Като излязох сега из вапора и тръгнах към града, аз влязох в чудо: прави широки улици .., с широки тротоари (пътеки за пешеходците), по тях вървят много каруци. Лет., 1876, 123. // За път, пътека и под. — който води направо, без заобикаляне; пряк, кратък. — Прав път няма .. Трябва много да се заобикаля, докато човек се измъкне от гората. — Има, аз го знам! К. Петканов, П, 113. И още веднъж той се уверява, че тая сигурна посока, която вълчицата държи, не е случайна, а правият и най-късият път към нейното леговище. Й. Йовков, ВАХ, 151. Глухонемият влезе в селото, целият изцапан с кръв. Но той не тръгна по най-правата улица, за да иде в стаичката си, а кривна нагоре към шосето. Г. Караславов, СИ, 31. Как! — думаше в себе си, — възможно ли е да няма други по-прав морски път за Източна Индия освен този със заобикаляние около Африка. П. Кисимов, ОА I (превод), 9.
3. За коса — който няма къдрици, чупки, букли. Противоп. къдрав, вълнист. Нели пак стои пред огледалото и оправя косата си. Веднъж тъй, веднъж иначе. Какво има да се реди? Права коса. Срешиш я и това си е. Друго не става. В. Бончева, АП, 94. Аз много се радвам, че в Ню Йорк можах да видя индианци .. Те имаха тъмна жълточервена кожа, кръгли глави, изпъкнали скули и лъскава права черна коса. Г. Белев, КВА, 76. Внимателно взех снимката. Обикновено лице, спуснати зад ушите прави коси, събрани устни. Л. Александрова, ИЕЩ, 354.
4. Който е в отвесно положение; отвесен, ненаклонен, вертикален. Противоп. крив, наклонен. Дружината, налягала по една права стена, .. остана, като от чудо, незасипана от снежната виелица. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 203. Най-после му [на Рашид] хрумна за циганина, който е вардил снопето на хармана и извика силно на селския кехая, който .., държеше тоягата си права с две ръце и си подпираше брадата на нея, като мислеше, че все ще си изпати и той нещо. Ц. Гинчев, ГК, 314. На тая златоносна талога растяха жълти едрозърни ечемици, ръже, проса, мисири и великолепни прави конопи, гдето в ония времена се сеяха вред. Ц. Гинчев, ГК, 320. Стъблото на тютюна бива право и обло, а листиете му длъгнясти и черножълти. Т. Икономов, ЧПГ, 105. Ето сънищата на Йосифа: — Вържахме, рече, снопе на нивата, моят сноп беше висок и прав, а вашите снопе бяха наоколо и са покланяха на моя. Н. Михайловски, ССИ (превод), 18. Съдран човал прав не стои. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 144.
5. Който стои на краката си, в отвесно положение, който не е наведен, не седи; изправен. — Седни на стола, нали си ми бате. — А ти прав ли ще стоиш? — попита новодошлият и под отпуснатите му, четинести, възчервени мустаци цъфна усмивка. Д. Спространов, С, 66. Като подаде кафето, Ранка се отдръпна настрана и също като баща си застана права и със скръстени отпред ръце. Й. Йовков, СЛ, 39. Въпреки обичая на повечето бащи по онова време, додето обядват да държат прави децата си, уж да ги научат на почет към старите, Марко винаги туряше своите на софрата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 10. — Буба, думаше ѝ Пенчо, пък аз краката си хич не усещам; цял ден сѐ прав и сѐ самичък; не ми остана време да седна малко и да си почина. Ил. Блъсков, ПБ, I, 9.
6. За човек, човешка фигура, тяло — който е изпънат, изтегнат, който не е прегърбен; изправен. Противоп. приведен, крив, изкривен. Тя беше стара — може би седемдесет, а може би и осемдесетгодишна — все още права, но съсухрена и избеляла. Ст. Дичев, ЗС I, 292. Като че ли сега виждам да минава през двора неговата едра, висока, права, широкоплещеста фигура. Елин Пелин, Съч. IV, 59. Сух, висок, с права снага, преминал петдесетте, .. образът му изпъква пред мене така жив, като да го гледам. К. Величков, ПССъч. I, 49. Малайско племе с мургава кожа, .. с черна и малко къдрава коса и с право телосложение. То населява югоизточна Азия и Океания. С. Бобчев, ПОС (превод), 27. // За част от тяло — който е изпънат, изопнат, който не е изкривен или прегънат, свит; изправен. Противоп. крив, извит, превит. Млад беше още той, едва на четиридесет и нещо години, брадата му чернееше без бял косъм, гърбът му беше прав и плещите дръпнати назад. А. Дончев, ВР, 27. За най-горещото сърце — разстрел. / Бесило — за главата най-корава. / Да няма вдигнат лоб, ни поглед смел, / да няма прав гръбнак, ни стъпка здрава. Бл. Димитрова, Л, 149. Попитали камилата: — Защо ти е крив вратът? Тя рекла: — Че кое ми е право. П. Р. Славейков, БП II, 68. Прави крака. Права шия. // Разш. Обикн. за нос, уста, чело — който е с правилна форма и разположение, без извивки, наклон. Противоп. крив, неправилен. Високото чело, правият нос, удълженото и тънко тяло загатваха вече пропорциите на бъдещата ѝ [на Аликс] фигура. Д. Димов, Т, 490-491. Устата му беше широка, с тесни и силни устни. Носът — къс и прав, прави и къси бяха и веждите му. А. Дончев, ВР, 163. При по-внимателно вглеждане обаче личеха някои белези, които бяха общи: и
двамата имаха прави уста, тънки и стиснати устни. А. Гуляшки, ДМС, 92. Кавказко племе ..; то има бяла кожа, която понякога докарова на тъмнокафява, валчеста глава, право и високо чело, умерена уста. К. Смирнов, З, 66. Прави зъби.
7. За вървеж, походка, стойка и под. — който се извършва с изпънато тяло и вдигната глава; изправен. Той [Кутмака] беше висок, едър старец, но ходеше още прав, като само попречупваше малко краката си в колената. Й. Йовков, ЧКГ, 30. Имаше права стойка на човек [бригадирът], който цял живот е стоял изправен на нозе, без да се обляга на чужд гръб. Бл. Димитрова, ПКС, 37. Застанал в безупречна права стойка, със слушалката на ухото, Михов питаше своя командир прямо и откровено. Х. Русев, ПС, 243. Равновесието на човешкото тяло при прав стоеж не е абсолютно. П. Цветков и др., ТОП, 44.
8. Спец. За сечиво, инструмент, оръжие и под. — чието острие не е извито или дъговидно, а е разположено по една посока. Противоп. крив, извит. Всяка сутрин се фехтовахме с Караибрахим. Учех го да се бие с прави оръжия, особено с шпаги. А. Дончев, ВР, 134. То тоя наш сват Никола, що сме друм друмовали, .. прави пушки потрошили .. Ний го сакаме, че са сърде, са гнява, а той ни дочака и ни даде кравай. СбНУ ХV, 10. Тръгнали са .. двама братя, / та си носат .. прави брадви, / прави брадви, .. криви тесли /.. / Да си сечът явор дърво. Нар. пес., СбВСтТ, 22. Права сабя.
9. Прен. Който отговаря на истинската, действителната същност на нещо; верен, правдив. Противоп. грешен, погрешен. Предвижданията му излязоха прави. След големия завой каруците, които се спуснаха надолу твърде бързо, отново изостанаха. Ем. Станев, ИК I и II, 486-487. — Маноле — рекох аз. — Песента ходи от уста на уста. Ако не беше права, все щеше да я премълчи някой. А. Дончев, ВР, 182. — Прави са твоите [на Гоце Делчев] думи и спасителни за целия народ, а народът вярва и разбира всяка дума. Д. Талев, И, 58. Н. Манов възрази, че е съмнително дали ще се намери някоя европейска банка, която да даде пари на едно революционно правителство, непризнато още от никоя сила. Забележката бе съвсем права. С. Радев, ССБ II, 15.
10. Прен. Който разсъждава, говори или постъпва в съответствие с действителността, с истината или с установените норми, закони. — Господа! Той [въдичарят] е абсолютно прав! Така е, точно така, както казва той. Д. Калфов, КР, 94. Младият човек виждаше, че между тях [старецът и Конопицки] нямаше никаква съществена разлика... Но единият и другият държаха твърдо на своето становище и всеки смяташе себе си за прав, а другия за сгрешил. Ив. Мартинов, ДТ, 45-46. Докато беше траяла препирнята, той внимателно беше слушал всички. С никого не беше съгласен, никого не смяташе прав. Й. Йовков, ВАХ, 199. Не съм за рая аз, сиромах човек.. Сѐ да съм бил прав, па съм сгрешил барем веднъж в пиянство! Елин Пелин, Съч. I, 31.
11. Прен. Който съответства на приетите норми, ред, морал; справедлив, добър, правилен. Противоп. крив. На вид той е много страшен човек. Но по душа е справедлив, чист, готов е за правото дело в огън да иде. А. Гуляшки, ЗР, 295. "Законът може да е прав, а да грешат тези, които го прилагат. В тоз лъжовен свят всичко става — защо и туй да не стане?" Ц. Церковски, Съч. III, 283. Джеймс и много като Джеймс летци и войници, когато се биеха за една велика и права кауза на човечеството, намираха и топъл приют, и братски прием, и другарска помощ. К. Ламбрев, СП, 268. Грешихме много ний, и божий съд е прав. Ив. Вазов, Съч. III, 129. — Хей селяне, хей кметове, / я загинах за ливада, / за ливада ракитова! / Права делба да делите, / да делите сури елен. / На брата ми дор два дела, / на майкя ми роговете, / да се рани дор йе жива! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 301. // За религиозна вяра — истинска, справедлива (от гледна точка на лицето, което я изповядва). И той е права българска вяра, господине. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 25. Различих думите: "После счупете кръстовете..." Тогава разбрах защо беше тръгнал Караибрахим със своя конен отряд през дивата планина — той идваше да обърне тая долина под краката ни в правата вяра. А. Дончев, ВР, 16. — Дойдох да ме сториш мюсюлманин. Е, това вече Шемседин хич не беше чакал! Не само защото за десетината години, изкарани в Брезник, не беше чувал такова чудо, а затова, че през дългия си живот бе научил как неверниците прегръщат правата вяра. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 35. Правата Христова вяра е чиста и свята. З. Петров и др., ЧБ (превод), IV.
12. Остар. Правилен, точен. — Зли пролез? — извиках аз учуден. Никога по-право название не би могло да се даде на тази невъзможна урва. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 113. — Едно ме е яд — говореше Захари, като се разхождаше из стаята. — То, че сметките на Василя не са прави, не са. Лъже ни. Й. Йовков, АМГ, 72-73. Друже, в Букурещ. От оние хора, които казват горчивите истини, то сте вие. Те са мъченици, но човеци в правия смисъл на думата. НБ, 1876, бр. 48, 190. Децата научват добри думи и правото им произношение толкова скоро и лесно, колкото скоро научват неприлични думи и едно криво произношение. НКАФ (превод), 90. Ний казваме, че г-н Богоров ще положи основния камък на общия български език, ако събира в речника си думите с правото им значение, а не както завърне. Ч, 1875, бр. 9, 414.
13. Диал. За човек, душа — почтен, прям, искрен. Противоп. неискрен, непочтен. Па и хората са биле тогава по-добри, биле са прости и прави, вярвале са са един други и слушале са са. Т. Влайков, Съч. II, 121. Но той беше честен, прав човек, бягаше подир обществени работи като подир своята. Й. Йовков, ПГ, 264. Видях аз — слепецът — гърбицата на гърба ѝ, а не видях правата ѝ душа, златното ѝ сърце, веселият ѝ нрав! Ц. Церковски, Съч. III, 83. Като не дава заплатата на работниците си, не е прав человек. ВУХБ (превод), 84.
14. Диал. Който няма вина; невинен. Пешевски не можа да се сдържи и се засмя. — Не се смей! — въртеше глава Пурчел. — За смях работа ли е? Ще обесят правия човечец, без да е виноват. Ст. Марков, ДБ, 437. Няма ли човек да разбере, че Милен не е направил нищо, че е прав .. Защо убиват невинния и притискат сиромаха? Й. Йовков, ЖС, 132. Съдиите наистина припознаха и обявиха за прав оня набеден момък. Й. Груев, СП (превод), 185. Кога осъдили Иисуса Христа на смърт, съвестта му [на Юда] зела да го мъчи, задето предал прав човек. Той отишъл, та хвърлил на първосвещениците сребърниците и оттам отишъл, та се обесил. Д. Манчев, НН (превод), 108.
15. Остар. и диал. Непосредствен, пряк. Противоп. косвен, не пряк. Аз поканих доктора М. да се отмести на сянка, защото във време на разговора той нечувствително беше поместил стола си към прозореца и главата му .. се намираше сега под правия удар на слънчевия сноп. Ив. Вазов, Съч. IХ, 167. Щом седна на българския престол, правият наследник на Асеновците — Йоан Асен II, влиянието на папата съвършено са прекъсна. Р. Каролев, УБЧИ, 110. Както Иречек, така и по-новите наши етнографи обясняват това с онаследените черти от печенежкото племе, на които боянчене и другите подвитошки селени били прави потомци. П. Делирадев, В, 286. Богомилите са били прави ученици на павликиените. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 61. — Франклин изиска йоще войска под началството на графа Рошамбо, който беше под правото началство на Вашингтона. С. Бобчев, ЖФ (превод), 142.
16. Диал. Откровен, прям; пряк, открит. Поглед не игрив, не весел, не миловиден или простодушен, а тежък, прав и остър. Т. Влайков, Съч. II, 44. Какви очи, какъв звучен глас, какъв прав, силен поглед, пълен със страстност. Ив. Вазов, Н, 56. Бояджиев беше един рядък мъж с прав характер, силна воля и непоколебима енергия. К. Величков, ПССъч. I, 145.
17. Диал. Дѐсен. От права страна [на картината] е полумесецът, а под него се виждат да бягат един през други хора. З. Стоянов, ХБ, 165. Премени се гюзел Тодора / .. / Та отиде на хорото. / Не се фати де и да е / .. / Лю се фати над момчина, / над момчина до невести; / Права ръка на момчина, / лява ръка на невести. Нар. пес., НПМБ, 9-10. Дене ми те гледам, ноке ми те сонвам, / дене ми ходиш близо до менека, / ноке ми легнуваш на десната ръка / на десната ръка, на правата страна. Нар. пес., СбБрМ, 499. Повърна са ашик бан Димитър, / та изнесе черни мерикане, / та йобиви Вида, бяла Вида / .., / подаде я сръбину на коня, / той я тури под права мишница. Нар. пес., СбНУ ХIV, 67.
18. Като същ. права ж. Мат. Права линия. Правата линия има следните свойства: 1. През две точки може да се прекара само една права. Планим. VII кл, 5. Да припомним, че с помощта на едностранна линийка може да се прекарва съединителна права на две дадени точки. Матем., 1966, кн. 2, 34. правият м., правите мн. Разг. а) Човек, който е честен, почтен, морален. Правият с правда право добива / кривият с кривда посрамен бива. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 97. Доде са правите не помъчат, кривите са не отлъчат. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 146. Нали знаете бе, джанъм, днеска правият е тоз, / който здравата е пипнал острия джандарски нож. Хр. Радевски, Избр. пр II, 30. б) Невинен човек. По сичкия свят съдилищата са назначават само затова, за да бъде открита истината, и съдиете повече са стараят да оправдаят правия, нежели да откриват кривия. С, 1872, бр. 39, 305. Правият се смее, кривият се крие. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 74. правото ср. Разг. Честни, праведни, справедливи, нравствени дела. От чужденец чекай правото, като от яд здравето. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 37. Правото иска да го караш, кривото само върви. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 74.
◊ На прав път, сресвам. Като разделям косата на две части (наляво и надясно) от средата на челото, при което на главата се очертава пътека, път (сресвам). — Райка спи ли? — попита шепнешком Матьо .. Върху лицето на момичето лежеше сянката на лампеното огледало и Матьо можа да забележи само гладката му коса, сресана на прав път. Д. Ангелов, ЖС, 90. По права линия.Направо, без заобикаляне. В това пространство на реката, което, ако се вземе по права линия, има десет днешни километра дължина, никой българин не смееше да хвърли срекме или да заложи сак. Ц. Гинчев, ГК, 15. Да ви запозная накратко с парахода. За да имате понятие за дължината му, отбележете си един знак на някое открито място и отмерете от този знак по права линия 230 крачки средни. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 29. Права линия. Мат. Линия, черта, която е разположена на най-късото разстояние между две точки, изобразявана като непрекъсната поредица от точки, неограничена в пространство‑
то, или като отсечка. Правата линия е неограничена. На черната дъска или в тетрадката ние чертаем само част от права линия. Планим. VII кл, 5. Ако вземеш картата, .. виждаш техният път до Чикаго, означен като права линия, един сантиметър широка и с червена боя. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 55. Качих се по следата още и виждам все същото високо нагоре, до самия връх на могилата — геометрически права линия като височината на висок равнобедреник. Н. Попфилипов, РЛ, 108. Права лопата. Разг. Лопата с отвесна желязна част за копаене на земя; бел2, лизгар. Мястото било наклонено, ето защо Харизанов се заел с тежката задача да го подравни. Не използувал никаква механизация — копаел и подравнявал неуморно, сменяйки търнокопа с права лопата, а правата лопата с крива. Й. Попов, БНО, 135. На таваните и коридорите се обзавеждат противопожарни постове. Там се поставят специални табла с пожарогасители, кофи, обикновени и прави лопати. Н. Иванов и др., ГО, 77. Право хоро. Муз. Българско народно хоро в 2/4 такт, с умерено бързо темпо, което се играе с хванати стиснати надолу ръце. Редиците на правото хоро плавно, като вълни, се приближаваха една към друга и след това се отдалечаваха. Д. Кисьов, Щ, 158. Прав ток. Физ. Електрически ток, който се развива с постоянна сила и постоянна посока на движението. Противоп. променлив ток. Ако силата на тока остава непрекъснато постоянна по големина и посока, електричният ток е постоянен или прав ток. Физ. Х кл, 1958, 88. За да се разложи водата на водород и кислород, през нея трябва да се прекара прав електричен ток. Хим. VIII кл, 1965, 4. "Електрим" изнася .. измерителни уреди за измерване напреженията на правия и на променливия ток. ВН, 1961, бр. 3096, 3. Право черво. Мед. Крайната изходна част на дебелото черво. Дебелото черво е продължение на тънкото черво, което няма извивки. Започва със сляпото черво и след няколко извивки преминава в право черво. Анат. VIII кл, 53. Дебелото черво е дълго около 1,5 м. В него се различават следните части: сляпо черво .. с апендикс.., сигмоидно черво .. и право черво. М. Василев и др., ВБ, 344. Прав удар. Спорт. 1. В бокса — близък удар със свита ръка, насочен отдолу нагоре, главно в брадата на противника; ъперкът. Младият Николов притежава много ефикасен ляв прав удар. НС, 1958, бр. 150, 1. Ванчо пак отскачаше. Той правеше това бързо и кратко — просто само трепваше като сянка. Веднага десният му прав удар излиташе напред, подобно на шпага, и намираше лицето на Дьорош. Д. Цончев, М, 154. 2. Във футбола — удар по топката с горната външна част на ходилото на крака. Правият външен удар е основен удар, въпреки че в нашата футболна практика се използува твърде рядко. В. Ангелов и др., Ф, 49. В зависимост от това с коя част на ходилото се изпълняват, ударите [по топката] с крак биват: а) прав удар. В. Ангелов и др., Ф, 28. Прав ъгъл. Мат. Ъгъл, чиито страни са взаимно перпендикулярни и който е равен на 90 градуса или на една четвърт от кръга. Ако два лъча се пресичат взаимно перпендикулярно, .. казва се, че ъгълът е прав. Вл. Станоев и др., Г, 31. Известната от геометрията и прилаганата обикновено в практиката единица мярка за измерване на ъгъла е градусът. Той е 1/90 част от правия ъгъл. Тригоном. VI кл, 11. Ъгли, по-малки от 90°, се наричат остри; тези, равни на 90° — прави. Вл. Брънеков и др., СД, 252. (Родство) по права линия. Юрид. В естественото право — произлизане на лицата пряко или косвено едно от друго — кръвна връзка между баща и син, дядо и внук. Даренията между съпрузи и роднини по права линия .. се извършват свободно. ОФ, 1959, бр. 4576, 2. От безнадеждното заболяване на султана до смъртта му щеше да се реши успехът на първия залог — ще удушат ли Селим, за да премине престолът по права линия, или падишахът ще предпочете племенника пред синовете си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 278. В едно и също заседание не могат да присъствоват съдници, които са помежду си в родство по права линия, без ограничение на степените, а в съребърна, до четвърта степен. ВП, 12.
? Вземам / взема правия път. Диал.; Влизам / вляза в правия път; тръгвам / тръгна по (в, из) правия път. Разг. Изоставям лошите си навици и започвам да живея почтено, да водя морален живот; поправям се. — Всеки търси пътища... И тя... Не винаги човек взима веднага правия път... Но рано или късно се опомня... Тя ще стъпи по-здраво на нозе, чичо. Не се тревожи! М. Грубешлиева, ПИУ, 233. — Ангел войвода не е ходил да убива — рече той тихо и тъжно. — Той е прощавал на всички, които са давали обещание, че ще тръгнат из правия път и са се заклевали, че няма да пречат на добрите хора. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 248. Вкарвам / вкарам (свръщам / свърна) в правия път. Разг. Въздействам, повлиявам на някого да се поправи, да се отучи от лошите си навици, да стане почтен; вразумявам, поправям някого. Да беше добитък — с тояга щяхме да го вкараме в правия път, а то човек, дето от дума може да разбере. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. — Не плачи. Името ми няма да е Войдан Мостич, ако до неделя време не свърна Радомир в правия път. Похалосал се тук-там, не е беда, така бива с младите люде... М. Смилова, ДСВ, 256. Вървя <си> по <из, в> правия път. Разг. Постъпвам разумно, почтено, живея според изискванията на обществения морал. Божето слово го чуваме в неделя заран, не
бой се, вървим си в правия път. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 259. — Аз се казвам Божин, държа на честността и вървя по правия път. Г. Белев, ПЕМ, 43. Жената не била толко от честните, — мъж йе не йе бил на кефот. Мнозина негой приятели му велеле: — Жена ти не вървит по правийот път! СбНУКШ ч. II, 53. За права бога. Диал. 1. Незаслужено, без вина, напразно. — Ние нямаме свидетели и ако не се открият убийците, ще отидем в затвора за права бога — рече той, гледайки мрачно в пода. Ем. Станев, ИК I и II, 416. Безбожно и безчестно, и възмутително ще бъде против съвестта си и съзнателно да осъдим тоя невинен човек да гние за права бога в тъмницата. Ив. Вазов, Съч. IХ, 100. Но когато Мино започна да хвали за нещо Кирил Матев и каза, че по-рано го е хулил за права бога, старецът не можа да се стърпи и го скастри. Ст. Марков, ДБ, 197. 2. Вмет. При уверяване, увещаване, че нещо е истина, така, както се твърди. "Не лъжеш ли?" — викам аз на човека .."Не лъжа, девойко"- казва той и едва поема дъх. "За права бога, вярвай ме!" Ст. Загорчинов, ДП, 167. Духна той [фокусникът] и, за права бога, отведнъж шапката се стопи. Изчезна. Кр. Григоров, Р, 38. Дон Алфонсе, дон Алфонсе, лудости приказваме, за права бога. Ви знаете, че аз съм една жена несмислена. К. Величков и др., ЛБ (превод), 56. Здрав <и> прав. Разг. В много добро здравословно състояние, напълно здрав. Хич, бива ли такова нещо! Здрава, права жена и така да клинчи от работа... П. Велков, СДН, 372. — Сакат човек къде на война ще върви! .. — Оставили тука Делевския пръч и оня мръсник Маринка Белобобчевия, здрави-прави и двамата, камъка да стиснат, вода ще пусне, а изпращат ранени хора! — избухна пак Кръстевица. Г. Караславов, ОХ I, 361. Кой <е> крив, кой <е> прав. Разг. Кой е невинен и кой е виновен. — Седя, писа ревизия в канцеларията цяла неделя .., отиде си и таз беше тя! Кой крив, кой прав, пак се не разбра. Н. Каралиева, Н, 60. Ще минат години и всичко ще се забрави. Животът ще се утеши с историята — там... ще се отбележи кой е прав, кой крив. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 20. Криввам / кривна от правия път. Разг. Изменям, променям начина си на живот, поведение и под., като започвам да живея нечестно, неморално, непочтено и да правя лоши, осъдителни неща. Цял живот съм бил пред закона изправен, та сега ли, когато дните ми привършват, сега ли мислиш ти, че аз ще кривна от правия път? А. Гуляшки, СВ, 114.На права бога. Диал. Незаслужено, напразно. — Ех, боже, къде му беше краят, къде го засука! .. Мене ми се главата пръска, тя копаните разхлопва.. Виниш ме на права бога, знаеш го! Н. Хайтов, ПЗ, 68. Петър беше .. от ония злочести момци, които често на права бога, беззаконно подпадват във военната повинност. Китка V, 16. На прав път съм. Разг. Постъпвам така, както трябва, действам правилно, за да постигна някаква цел, към която се стремя. Общата оценка е, че националното творчество на опера и балет, макар и съвсем недостатъчно, е на прав път и сигурно ще ръзцъфти с време. Т, 1954, кн. 1, 59. И тъй на всяка крачка се срещат пречки непреодолими. Но животът е борба. Въоръжи се с търпение и чакай. На прав път ли си — ще успееш. Елин Пелин, Съч. IV, 141. По права бога, разказвам. Остар. и диал. Както си е, самата истина (разказвам). И турците наистина са радваха и бяха много доволни от ония бунтовници, които си разказваха работата по права бога. З. Стоянов, ЗБВ III, 124. Права ми е дъската. Диал. Умен съм, всичко ми е наред. Прав като въже в торба; прав като кука. Диал. Ирон. Крив, изкривен. Прав като <великденска> свещ1. Диал. Невинен, невиновен. Ех, то да попипне човек оттук, оттам, не е грях, стига да го не заловят. Пък мене досега никой в нищо не ме е хващал. А то е все едно, че съм прав като великденска свещ. Г. Караславов, Избр. съч. II, 421. Прав като свещ2. Разг. Много прав (в 1, 4 и 6 знач.), изправен. Раиф спира и сочи една ела. Права като свещ — клонестата ѝ китка пробожда синевината нейде много високо. Ст. Сивриев, ЗСБ, 72. Та това бе стопанинът — Велин Бялото куче. .. Прав като свещ, тънкуляв, облечен в старовремско шопско облекло. Кр. Григоров, Р, 64. Неочаквано от горичката изскочи дядо Смилян, държащ в ръце дебела и права като свещ тояга. К. Ламбрев, СП, 413. Прав ти път<я>! Разг. Върви, където искаш, никой не те спира. "Не мога да живея повече с тебе. Обичам Гого и реших, като се върне от Финландия, да се омъжа за него. Мими". Скъсах писмото — прав ѝ път, аз също от една седмица обичам друга. П. Незнакомов, СНП, 44. Ще не ще, Кузман се смъкна от коня .. Разбойниците .. взеха да разглеждат коня. .. — Сега, прав ти път! Можеш да вървиш, крака имаш — заповяда главатарят на разбойниците. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 223. — Давай, давай, че нямам време, пък ако не ти харесва — прав ти пътя. Да не съм те домъкнал насила. Хайде де! ВН, 1959, бр. 2545, 4.