ПРАВДЍВ

ПРАВДЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който съдържа правда, истина, основан на фактите на реалността; истинен, верен, реалистичен. Тази драма ["Иванко"] вълнува и ще продължава да вълнува зрителя .., с яркия си драматичен конфликт, с цялата си галерия от майсторски създадени правдиви типични образи. ЛФ, 1956, бр. 3, 3. Събитията, които ще се описват в тоя очерк, са действително станали, героите .. са действителни хора със същинските си имена и това, което се вижда в техните образи, е правдиво отражение на тяхната конкретна човешка същност. С, 1954, кн. 3, 129. Там [в "Яворов споменик"] имаше няколко наистина ценни работи на писатели, художници и журналисти: правдиви данни и съвестно написани спомени за поета. М. Кремен, РЯ, 25. В твърдението на турския пътешественик има толкова простота и правдоподобност, колкото са правдиви и съгласни с фактическото положение опро

верженията на съвременните наши учени. П. Делирадев, В, 109.

2. Който е в съгласие с правдата, справедливостта; справедлив, основателен. Никой не намери нито една думичка да възрази — всички мигаха и мълчеха. И никой още не знаеше — да се обади ли и да протестира, или да се съгласи с нейните [на Хаваджиева] искрени и правдиви укори. Г. Караславов, Т, 37. "О, Боже, кому туй терзане / изпрати в гнева си правдив?" Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 21. Строгите, но правдиви изисквания на Ст. Минчев поставиха пред културната общественост на оная епоха с цялата негова сериозност въпроса за едно истинско реалистично изкуство. Ив. Богданов, СП, 157. Като превеждаме горните бележки на "Политическа хроника", ний не можем да не се съгласим с нейните правдиви и верни изложения и заключения. С, 1894, бр. 1476, 1.

3. Който постъпва съобразно с правдата, с истината, справедливостта, морала; честен, нравствен, справедлив. Г. Веркович е правдив и добросъвестен, и като човек, и като учен. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 76. Ние сме моряци, хора правдиви и честни и когато ви кажем, че сме уловили жив тигър, значи наистина сме уловили. Дори можете да дойдете у нас и да видите страшната му кожа. П. Незнакомов, МА, 52. При такава цялостна и правдива личност като Бетховен, който най-много от всичко държи да каже истината, .. не е много трудно да се влезе в дома; ключът е на вратата, ако тя не е широко отворена. В. Йонова и др., Б (превод), 165. Поетът днес е глас народен — / глас мощен, светъл, незлобив. / Поетът — истински свободен — / е смел, безстрашен и правдив. С. Румянцев, С, 22. Правдив е човек, кога разумът царува като мъдрец, а мъжеството е в съюз с разума и служи му. Н. Бончев, Съч. I, 73.

Списък на думите по буква