ПРАВДИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВДИНА̀ ж. Остар. 1. Правда (в 1 знач.), справедливост. — Истина ли е, че Вълчан спечелил делото? — Истина е. Спечели го. .. Е, иди кажи сега, че има правдина на тоз свят. Й. Йовков, Ж 1945, 205-206. При това, както беше милозлива и обичаше правдината, тя от само себе си някак, без да го иска и съзнава, донейде се съгласяваше с думите на дъщеря си, намираше ги, че са прави. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 226. Отвращавай ся от лъжесвидетелство. — Нека язикът ти бъде оръжие на правдината. Ат. Начев, ПЖЧ (превод), 2. Агисила попитаха: мужеството ли е по-горно или правдината; а той рече: ако бяхме вси праведни, не ни требаше мужество. П. Берон, БРП, 48-49.

2. Право (в 3 и 4 знач.). Всичките православни народи .. имат самостоятелни черкви .., следователно защо ний българите да сме изключени от тая правдина? Ф. Велев, КР (превод), 12. Всякий член от дружеството има правдина да земе назаем от дружествений ковчег .. само толкова, колкото е вложил в банката. Лет., 1874, 219. Дала [Елисавета] на тая [английска] тръговска компания правдина за монопол, т. е. тя сама да тръговува с Азия. ВП, 167. С особени правдини са се ползували още в началото на робството Котел, Панагюрище, Копривщица, Калофер и други места. Б. Пенев, НБВ, 4. // Само мн. Правата на човека. Свободата иска просвета. Защо само просветеният човек знае да пази правдините си. Г. Константинов, ПР, 57. Ония смели апостоли на свободата, които ся явиха първи между нас, знаеха .., че само с общи усилия ние ще можем да извоюваме човешки правдини за себе си и за тия, които ще ни наследят. Д. Талев, И, 396. — Българската конституция — започна той — даде правдини на народа и всеки българин трябва да пази като очите си тези правдини. В. Геновска, СГ, 34.

◊ Бащина правдина. Диал. Откуп, който дава момък на момините родители преди годеж; венчанина, агърлък, бащиния.