ПРАВДОЛЮБЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВДОЛЮ̀БЕЦ, мн. ‑бци, м. Книж. Човек, който обича правдата, справедливостта, истината; правдолюбив човек. И заедно с вас .. си спомняме с добра дума за нашия баща и закрилник, борец и правдолюбец [художника Жендов], който не клатеше шапка дори и на култа. Ст, 1963, бр. 925, 2. И дедец съм, светли, аз съм от правдолюбците, при нас е така! — отговори скромно кметът, който държеше двойната власт над половината село. Й. Вълчев, СКН, 448.