ПРАВДОЛЮБИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВДОЛЮБЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. 1. Който обича правдата, истината, справедливостта. Ако да оставиме настрана сичките достойнства на правдолюбивия и достойния наш Хаджи Генчо, то тряба да ви кажа, че копривщенците разказват за него и много непохвални неща. Л. Каравелов, Съч. II, 24. Не може нищо трайно той да основе / там, гдето почет се не дава / на человек правдолюбив / и талантлив. Ст. Михайловски, СБ, 99. От съвременното образование, ако само ние желаеме да приготовиме честни, трудолюбиви, правдолюбиви, даже и велики граждане, са изисква, щото науката да не излазя из кръга на живота. Знан., 1875, бр. 14, 220. Да води човек полемика с други честен и правдолюбив човек .. е приятно и полезно, както за полемистите, така и за тие, които слушат или четат препирните им. НБ, 1877, бр. 65, 256.

2. Който е израз, проява на любов към правдата, истината, справедливостта. За присъждането на смърт турските съдилища се водят от предписанията на шериата, който изисква, за да може да се произнесе смъртна присъда, признанието на виновния .. Това начало в шериата почива несъмнено на високи хуманитарни и правдолюбиви съображения. К. Величков, ПССъч. I, III. Иисус ни заповядва да му [на противника си] отдаваме със смирен и правдолюбив дух каквото му ся пада законно, и да не го принудим да излезе на съдба. КТЕМ, 67.