ПРАВДОЛЮБИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВДОЛЮ̀БИЕ, мн. няма, ср. Книж. Любов към правдата. Животът му не беше друго освен вечно възмущение срещу неправдите. Той не виждаше, че прекаленото правдолюбие го правеше досаден. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 417. Неповинни человеци той [Атила] не щеше да повреди: на това, естественото му правдолюбие и царското му величество ся сопротивляваха. Г. Кръстевич, ИБ, 340. Със свестното врътение парите стягнато са связани и някои от най-добрите свойства на чловека, като например великодушието, честността, правдолюбието. Й. Груев, СП (превод), 208. За да ся прекъсне това неправилно положение [на чехите в Австрия], австрийският цар Франц Йозеф повика най-после за свои съветници и министри хора, познати с талентите си и правдолюбието си и които да задоволят народите като им дадат нужните правдини. Лет., 1873, 155-156.