ПРАВДОПОДОБНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВДОПОДО̀БНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на правдоподобен; вярност, достоверност, истинност. Мисълта, че може да бъде извършен атентат срещу него, беше стара и отдавна живееше в душата му. Сега тя изведнъж придоби необикновена правдоподобност и професорът започна да ѝ вярва. Ем. Станев, ИК I и II, 409. Легендите, свързани с последния търновски цар Шишман, не са съвсем лишени от историческа правдоподобност. Ст. Михайлов, БС, 152. А сега е друго, сега аз съм длъжен да ви уверя в правотата и правдоподобността на своите думи и — вие — което е още по-лошо — вие сте задължен да се съмнявате, да не ми вярвате. Г. Райчев, Избр. съч. II, 174. Аз пребързвах с настоящите записки, за да можат участвующите и знающите съвременници да опровергаят или заверят тяхната правдоподобност. З. Стоянов, ЗБВ I, 13.