ПРАВЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРА̀ВЕДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. Който няма грехове; безгрешен, невинен. Противоп. грешен2, греховен. Появяват се тогава праведни мъже, които напущат обществото и се посвещават на пост, молитва и смирение в недостъпните лесове и планини. Ив. Вазов, Съч. ХV, 31. — Толкова хора съм видял, а такава праведна душа като нея не мислех, че има. Елин Пелин, Съч. IV, 41. Който прави всичко, что повеляват законите .., който дава и помага всякому человеку и му прави всичко, что е законно, той е .. праведен человек. С. Радулов, НД (превод), 62. Мястото, дето ще се намират душите на праведните люде, нарича се рай и царство небесно, а мястото на мъките — ада, пъкъл. Д. Манчев, НН (превод), 100. // Който е присъщ на такъв човек. И всеки празник под амвона казвал хубави дамаскини, с които поучавал благочестивите християни в словото Божие и упътвал ги към праведен живот. Т. Влайков, Пр. I, 89. Съвършеното уединение от света и самоотречение за през цял живот от всичките му ефимерни грижи .. са съставлявали най-пълният и най-високият образец за идеално добродетелно и праведно битие. Ив. Вазов, Съч. ХV, 30-31.- Вземи, вземи... Аз моята част още сутринта си изядох. Сигурен бях, че ме лъже, макар да ме гледаше с такъв праведен поглед. — Честна дума? — Честна дума! П. Вежинов, ЗНН, 141. Ако у здравото ти тяло обитава праведна душа, ти си най-близо до честта, колкото може человек през живота си да достигне до нея. А. Начев, ПЖЧ (превод), 10.
2. Остар. Справедлив. Но син ми да беше сторил това, аз бих го с радост отдал на строгостта на праведния ти гняв. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 50. — Съд Божи ще настъпи, братя мои: — Страшен съд ще разтръби по дворци и хижи час на възмездие и праведна отплата. Н. Райнов, КЦ, 78. Он беше добър и кротък, за което му ся покоряваха ..; послушлив и милостив, за което му ся моляха .., и праведен към поданниците си. Г. Кръстевич, ИБ, 272. Естествено и праведно наказание е онова, което задължава ученика да доправи у дома си работата си, която е бил оставил на нехайство. Й. Груев, Н, 1881, кн. 3, 284. Секиму е вече омръзнал нашият черковен въпрос; секи вече захваща да са уверява, че даже и най-безпристрастното и най-праведното негово решение не е в състояние да удовлетвори народните требования. С, 1872, бр. 45, 354.
3. Като същ. праведен (праведния<т>), праведна<та>, мн. праведни<те>. Праведен човек; праведник, (праведница). Страшният бич плющеше в ръката му и удряше всеки, който се приближи, защото разгневеният пророк не допущаше да има праведни на земята. Елин Пелин, Съч. IV, 73. А аз знам: колкото хората, толкова и звезди има... за праведните, казвам, звездата им чертае земния път, дава им радости, обич, докато се свършат дните им. П. Михайлов, ПЗ, 196. Методий .. начна да му казува за второто Христово пришествие, и праведните как ще се веселят в рай, а грешните ще се мучат в мъка вечная. Хр. Павлович, Ц, 30.