ПРАВЕДЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВЕДЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Справедлив. Доро и в отношение към своите врагове, той бил винаги безкористен и праведлив. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 193. Но тоз път подкупите не помогнали на Югурта в Рим — праведливият трибун поискал наказанието му. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 326. Те са добри войници, но винаги мъдрото и праведливо тяхно правителство гледа да избягва войната. С. Бобчев, ПОС (превод), 148. Ний считаме за строга длъжност да посветяваме винаги няколко страници за перото на ученолюбивите ни единородни госпожи и госпожици, толкоз повече, колкото и числото им (казваме го с праведлива народна гордост) ся умножава. Ч, 1871, бр. 11, 345.