ПРАВЕДЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВЕДЛЍВО. Остар. Книж. Нареч. от праведлив; справедливо. "Славянский" дето го [старобългарския език] наричат не йе праведливо, защото по най-първото си начало в писмеността, той не принадлежи изобщо на сичките славенски наречия, но изключително собствена принадлежност йе само на старобългарското. Ив. Момчилов, ГСЕ, 6-7.