ПРАВЕДНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ВЕДНИЦА ж. Жена праведник; праведна жена. Противоп. грешница. Праведен живот живя тя, затова и почина като праведница. Т. Влайков, Съч. II, 201. — Благослови, Господи, праведници твои: госпожа Серафима и кротка Херувима. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 132. Блажена Теодора са е покаяла за греховете, дето ги е вършила на младини .., та сега е вече праведница! Т. Влайков, Пр. I, 179.