ПРАВЕДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ВЕДНО нареч. 1. Без извършване, допускане на грехове; безгрешно, невинно. Като светица праведно живя, като светица и умря. Т. Влайков, Съч. II, 303. Двамата [Султана и Стоян] различни люде в един и същ ярем, но вървяха те дружно, праведно и както беше човешки ред от памтивека. Д. Талев, ЖС, 448. Не онзи е христиенин, който прави златни кръстове и който са моли пред тях, а онзи, който изпълнява думите на божиите пророци и който живее честно и праведно. Л. Каравелов, Съч. VII, 44. Но и хората приглеждат / кой как тука са владей, / макар често да завиждат / който праведно живей. Т. Шишков, Ч, 1870, бр. 3, 83.

2. Остар. Справедливо. Когато разсъждаваме за тия теща, праведно е да се турим на мястото на царя, защото и той е човек: обича и мрази. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 178. Водата течала слабо .., затова майсторите Петър, Вакле и Иванчо я разпределяли праведно. Те ту я засилвали, ту я отбивали към едни или други чешми. П. Мирчев, К, 111. Ний тряба да вървим в пътя на длъжността си неотклонно. Каквото и да стане сетне, .. оценят ли ся праведно или не честните ни и искрени трудове, .. нека ся трудим непрестанно. Ч, 1871, бр. 9, 265.