ПРАВЕДНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ВЕДНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество на праведен (в 1 знач.). "В праведност той трябва да живее, да бъде чист от помисли греховни..." Г. Райчев, ЕЦ, 53. Да бъдат за пример [големците] на по-долните, та всякога да са предни и по труда за общо добро, и по честност, и по праведност. КН, 1873, кн. 3-7, 60. Евангелието наистина е славна светлина, защото открива не само Бога, седящ на престола си със самодържавна власт и съвършена праведност, но и Бога, който ся яви в плът .. и даде тялото си за спасението на света. ИЗ 1877, 342.

2. Остар. Справедливост. Избягването ѝ [на Високата Порта] да привика тези виновници в столицата и там да ги накаже пред очите на целия свят ..: сичко това туря в твърде голямо съмнение праведността на правосъдието. НБ, 1876, бр. 43, 167.