ПРАВИЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРА̀ВИЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който съответства на някакви изисквания, нормативи, научни постановки или спомага за постигане на някаква цел и др. Противоп. погрешен. Когато Митко беше решил вече трудната задача и обясняваше на учениците как е получил правилния резултат, в класната стая влезе Симеон. М. Марчевски, МП, 78. — А мислите ли, че с такива лоши работници бившият началник би могъл да постигне повече от това, което е направил? — Да, мисля — .. — Как?
— С правилен подход към хората. М. Марчевски, П, 181. — Ами че не е правилно лекувана. В правилното лечение, повтарям аз, в правилното лечение влиза и цялостното. М. Радев, СР, 83-84. — Третият въпрос, на който трябва да се намери правилен отговор е: как ще бъде разделена завладяната територия. Ст. Дичев, ЗС I, 283. И така, съвременното човечество очаква твърде много от правилното возпитание, от истинното образование и от положителното знание. Знан., 1875, бр. 1, IV. Правилно хранене. Правилен път. Правилна посока. // Който е в съответствие с установени правила; безгрешен. Той поддържаше разговора на хубав, правилен френски език с подчертан англосаксонски изговор. Д. Спространов, С, 126. Каква програма е най-прилична и кои са учебници най-сгодни за народните школа. .. Езикознание. — Правилно изговаряне на думите, и употребляване на главните букви. ПСп, 1876, кн. 11-12, 182.
2. Който съответства на истината за нещо; верен, истинен, точен. Противоп. погрешен, грешен. Нима бихме могли да имаме правилна, цялостна представа за Иван Вазов, ако разгледаме част от работите му в периода преди Освобождението, втора част — в първия период след Освобождението, трета — във втория, а "Люляка ми замириса" и "Не ще загине!" оставим за след Първата световна война? Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 155. Той [Константин Иречек] обаче познавал много по-добре историята на България от Каниц и затова скоро дошъл до правилния извод, че развалините са от българската столица Плиска, а не от римския кастел. Ст. Михайлов, БС, 23. И защо се забравя, че голяма част от своята дейност Друмев посвети на изучаването на нашето историческо минало, .. и в тази дейност той достига до редица правилни оценки на народните борби. Т. Стоянов, ЛФ, 1956, бр. 3, 3. Правилна преценка. Правилни разсъждения.
3. Който е основан на някаква закономерност, на някакво правило; закономерен. Ние, писателите, имаме особена мисия в отглеждането на новия човек. Ние се грижим за неговата духовна храна. А тая храна не бива да разстройва, да пречи на правилния растеж. Цв. Ангелов, ЛФ, 1956, бр. 48, 2. Мислите, които развалиха настроението на Матей Матов, не бяха в правилен ред или система — не: те бяха хаотични, несъзнателни, разпилени. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 349.
4. Който е съразмерен, хармоничен, симетричен. Челото му беше високо, изпъкнало, .. веждите леко свити и въздебели. От правилното му лице гледаха две тъмни, дълбоки очи. Д. Спространов, С, 203. Тънкият правилен нос и заоблената брадичка придаваха особена миловидност на лицето му. Д. Добревски, БКН, 8. Когато се заглеждаше или замисляше, месната му долна устна леко обвисваше и разкриваше едрите му зъби — здрави, бели и правилни. Г. Райчев, ЗК, 101. Когато телосложението е правилно, проба се извършва само на едната страна на полата. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 72. Правилни черти на лицето.
5. Геом. За многоъгълник — който е с еднакви страни и ъгли. Правилен шестоъгълник. Правилен триъгълник. Правилен паралелепипед.
◊ Правилна дроб. Мат. Дроб, в която числителят е по-малък от знаменателя.