ПРАВИЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ВИЛНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Адм. 1. Нормативен акт, който се издава за прилагането на закон. Денем и нощем той [Иречек] пише закони и правилници: за учебното дело, за организиране на управленията, за жандармерията, дори за изкореняване на разбойничеството. А. Каралийчев, ПГ, 208.

2. Указание за организацията или вътрешния ред на дейност на държавни органи, организации, частни предприятия и др. под. Какво правите, бе хора? Дори и огледала за обратно виждане нямате... А правилникът за движението ни задължава да ги имате. М. Марчевски, ТС, 13. Той намира за "разумно и полезно" да се основе читалище. И по негов почин то започва живота си на 29 юни 1856 година в едно кафене, без устав или правилник, с няколко книги и разни броеве от вестници. Ст. Станчев, НР, 121. Тоя комитет [революционен] броеше до 360 души членове, които си имаха вътрешен правилник, според който секи член е бил длъжен да плаща веднъж в седмицата определено количество пари. З. Стоянов, ЗБВ I, 233. Правилникът на училището, програмата му и подробности за постъпване на ученици се изпращат бърже на желающите. БД, 1909, бр. 31, 4.