ПРАВИЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ВИЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на правилен. Противоп. неправилност. Всичко това, естествено, огорчавало дълбоко младия учител, ала той, убеден в правилността на разбиранията си, продължавал да следва своя път на педагог- музикант. Ст. Грудев, ББ, 14. Физо пристъпил към работа. Той бил напълно уверен в правилността на своята идея и не се излъгал. Вл. Харалампиев, ПСС, 16. В своите песни .. — Йонков е трябвало да се откаже от наследените размери на поезията, да наруши заучената правилност на синтаксиса. Н. Лилиев, Съч. III, 93. Окото не може да се нагледа на тая жива, гигантска стена, образувана от милиони прави, източени пирамидовидни ели, напластени гъсто с чудесна правилност, стойност и изящество. Ив. Вазов, Съч. ХV, 10-11.