ПРАВИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРА̀ВИЛО, мн. ‑а̀, ср. 1. Положение, изразяващо определена закономерност, постоянно съотношение и връзка между някакви явления. Обикновено, и нещо като правило беше досега, когато имаше сражение, да е и времето лошо. Й. Йовков, Разк. I, 83. Трудно е да се каже в кой момент юношата става мъж, за това няма общовалидно правило, но всеки юноша възмъжава по своему. К. Странджев, ЖБ, 42. Разбира се, че ако в природата не съществува правило без изключение, когато са говори за нравственият напредок на човека, то и ингелизкото воспитание има свои темни страни. Знан., 1875, бр. 9, 138.
2. Постулат, твърдение, което формулира някаква закономерност в определени явления. С каква радост седеше той [Ванко] до Бистра край кръглата маса в трапезарията и се мъчеше да ѝ обясни физическите правила и закони! М. Грубешлиева, ПИУ, 32. Всеки книжовен език почива на известни правила, които се отнасят до неговия речник, до граматическите форми на думи‑
те и до звуковете. .. Ала освен това той почива и на известни фонетични правила, т. е. правила, които се отнасят до произношението на звуковете. Л. Андрейчин и др., БГ, 7.
3. Предписание, норма, които установяват някакъв ред при изпълнение на някаква дейност или начин на поведение, държание при определени обстоятелства. Такава икона поп Стефан виждаше за пръв път. Тъй, както беше изписана, тя беше пълно отклонение от всички правила и образци на черковната живопис. Й. Йовков, Ж 1945, 136. — Истинският машинист — говори Пеню — трябва да спазва всички правила на движението. Ив. Бурин, НП, 48. Всеки доклад заемаше десетина гъсто написани страници .. Нужните препинателни знаци бяха поставени точно и безпогрешно според граматическите правила. М. Марчевски, П, 164.
4. Установен, възприет начин на действие при определени условия; принцип. За да напредвам по върлината, без да се заморявам, аз следвах правилото, което бях чел в някоя книга: бавно ходене, на криволици, стъпване с цялото ходило на крака. Ив. Вазов, Съч. ХV, 136. Ти извинявай, че нарушавам правилата на добро поведение, като ти се изповядвам. Ем. Манов, ПС, 17. Боев имаше ненарушими правила, усвоени още през студентските години в Лондонския университет. Едно от тия правила беше грижата му винаги да бъде спретнато облечен. Х. Русев, ПЗ, 38. През живота си художникът е имал едно основно нравствено правило: да те запомнят с добро хората. Е. Каранфилов, Б III, 95. Старият Джупун възпитаваше децата си в правилата на селско-еснафския морал: да се живее трезво .., да не се прекалява в ядене и пиене, да се дири радост в труда. Ем. Стантев, ИК I и II, 31. Обичаше го за това, защото не резонираше и в никой случай не натрапваше другиму своите житейски правила. Ал. Константинов, Съч. I, 305.
◊ Златно правило. 1. Библ. Принцип, според който човек трябва да прави на другите онова, което би искал човеците да правят нему (по "Евангелие от Матея"). 2. Книж. Правило, принцип, чието приложение е доказано, потвърдено от практиката като полезно. — Има едно златно правило, което не трябва да се забравя: "Където има пари, там има и победа." Д. Кисьов, Щ, 210. Шегата е като солта — казват древните атиняни. .. Ето точно това златно правило не спазват някои шегаджии и прекаляват със своите смешки. Ст, 1968, бр. 1171, 3.По всички<те> правила <на...>. Според обичая, практиката, съобразно с приетите изисквания или с изискванията в някаква област, в някакво отношение. До обзаведената по всички правила баня имаше спалня с два кревата. Г. Белев, КВА, 324-325. Той посрещна неканения си гост по всички правила на гостоприемството, но кьосавото му лице изразяваше трагично примирение. Д. Талев, ПК, 135. Трите двойки танцуват по всички правила на танцовото изкуство и все пак се блъскат една о друга. Св. Минков, РТК, 162. По правило. Обикновено, най-често като практика или проява. Изобщо обзавеждането на столичните кина е по правило лошо. ВН, 1960, бр. 2638, 4. По правило оборският тор се внася в почвата за пролетниците .., като се заорава с есенната дълбока оран. ВН, 1955, бр. 200, 2. Молекулите на въздухообразните елементи са по правило двуатомни, но има и едноатомни. Хим. VII кл, 1950, 19. По правило съвременните танкове са въоръжени с две картечници.