ПРАВНУЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ВНУЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от правнук. Ето, идва преди месец дъщерята — тате, честито правнуче, на твоята буква сме го кръстили. К. Грозев, ЕГ, 8. Някога мястото му беше много лично — .., но по-късно .., след като много внучета и правнучета си играха с него, новото поколение му даде място в етажерката... албумите вече не са модни. Д. Немиров, Б, 3.