ПРАВОВЕРЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВОВЀРЕЦ, мн. ‑рци, м. Остар. Правоверен, мохамеданин, мюсюлманин; правоверник. А вие, г-да проповедници, .. трябва да отидете по сичките села на нашия падишахлък, да проповядвате на сички правоверци клане на проклетия гяурски род. НБ, 1876, бр. 23, 91. Притом, длъжен е бил [човек] да пази, како вси хлебари и месопродавци, .. и много скъпо да не продават на правоверци (мюсюлмани). БДн, 1857, бр. 2, 8.