ПРАВОЛИНЕЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВОЛИНЀЕН, ‑ѐйна, ‑ѐйно, мн. ‑ѐйни, прил. 1. Който се движи, осъществява се или е разположен по права линия. Получаването на сянка зад всяко непрозрачно тяло се обяснява с праволинейното разпространение на светлината. Физ. VII кл, 1982, 79. От голямо значение е това, че при парните турбини няма нужда от механи‑

зъм за превръщане на праволинейното движение във въртене. Физ. Х кл, 1951, 96. Бреговете на ЮАР са праволинейни, бедни на удобни за пристанища заливи. Б. Петровски и др., ЮР, 8. Когато трябва да се прокопае праволинеен канал, забиват две колчета в краищата му и опъват в тях връв. Връвта очертава върху земната повърхност единствената права, която минава през двете точки, отбелязани с колчетата. Планим. VII кл, 6.

2. Прен. Който действа последователно и без колебания. — Във всичко сте ужасно логична и праволинейна — каза той с оттенък на ирония. — Отговаряте напълно на понятието за положителен образ… Аз пък съм колебаещ се елемент. Н. Стефанова, ОС, 178. "Той не познава шегата, иронията намека — мислеше си за него Бунтата. — Беше убийствено праволинеен. Г. Мишев, ЕП, 138. Винаги праволинеен, честен и предан на народа, Маринополски разтваря сърце за всички ония чувства, които дълбоко вълнуват напредничавите умове на нашето време. Ив. Богданов, СП, 127.

3. Прен. В който няма противоречия, колебания. — Ти забрави да сложиш кърпи! — внезапно .., с тъмното си гласче, засрами тя майка си. Майка Ј, покорена от праволинейната детска логика, послушно донесе и сложи на масата приготвените кърпи. З. Сребров, Избр. разк., 218. Тоя хълбок по чудо биде пощаден от инженерската праволинейна мания и едвам що не костува на столицата изгубването на един най-оригинален и великолепен паметник на източното зодчество — истинска красота нейна. Ив. Вазов, Съч. Х, 18.