ПРАВОМОЩЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВОМО̀ЩЕН, ‑щна, ‑щно, мн. ‑щни, прил. Книж. Който има правомощие. — Не признавам вашата власт в нашата страна и не считам вашия съд за правомощен да ме съди! В. Геновска, ПЮФ, 142. Общото събрание е правомощно да решава горепоменатите въпроси в присъствието на не по-малко от половината членове. РД, 1950, бр. 127, 3.