ПРАВОМО̀ЩИЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. Законно право за извършване на нещо. Бан Петър тури на ръката си кралския пръстен за по-сетнешните си мисии, да се знае, че не само има правомощията на народа си, а и широки връзки с европейските дворове. Д. Яръмов, БП, 65.