ПРАВОНАРУШЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВОНАРУШЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. Нарушаване на правото, на правовия ред, на закона; закононарушение. До новия закон за борба против детската престъпност у нас липсваше нормативен акт, който да урежда цялостно мероприятията по предотвратяване на правонарушенията и престъпленията, извършени от непълнолетните. ВН, 1958, бр. 2023, 2. Затова законодателят е предвидил, децата, които имат склонност към правонарушения, поради това че са лишени от подходяща семейна обстановка, да подлежат на задължително възпитание в трудово-възпитателни училища. ВН, 1960, бр. 2671, 2.