ПРАВООТНОШЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВООТНОШЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Юрид. Правна връзка между лица и инстанции, възникваща по силата на закона при наличие на предвидени от него юридически факти, нарушения и под. Всяка обществена относба, щом по силата на закон бъде превърната в задължителна, т. е. щом неусвояването на предписаното поведение се заплаши със санкция, става и правна относба. По този начин всяко обществено отношение може да стане и правоотношение. Ив. Хаджийски, БДНН I, 27. До предметите на ведомството на окръжните административни съдове ся оносят: .. 4) Искове на хазната против частни лица и на частни лица против хазната, по всичките граждански правоотношения, които ся касаят до интересите на хазната. ВП, 135-136.