ПРАВОРАЗДАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВОРАЗДА̀ВАНЕ ср. Книж. Прилагане на правосъдието (в 1 знач.); съдебна дейност. Смил се досещаше, че новата парична уредба на турците, законодателството им и правораздаването им целят преди всичко да смекчат началния удар — и ето, разколебаните са вече извадени от строя. Д. Добревски, БИ, 194. Живата връзка между прокуратурата, правосъдието и народа ще бъдат съдебните заседатели. Участието им в правораздаването ще осигури по-голяма справедливост на съдебните актове. РД, 1949, бр. 122, 2. Не можеше тоя законодател .., който сам бе участвувал активно или пасивно в това народно правораздаване, .. да въстане против нея [автономията] той сам, най-близко съзнаващият нейната нужда. СбНУ ХХХIII, ХХХIII.