ПРАВОСЛАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВОСЛА̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който се отнася до православие, който е свързан с православието. През 1054 г. православната и католическата църкви окончателно се разделили. Всяка от тях обявила своето учение за единствено правилно. Ист. VI кл, 75. Нашият народ е православен и защищава своето православие не от лицемерие, а по убеждение. С, 1872, бр. 40, 316. И ето че щастието ми се усмихна тъкмо на нашата Коледа. На нашата православна и истинска християнска Коледа! Б. Шивачев, ПЮА, 106. Той немилостиво бичуваше заблудените овци, които се отбиваха от лоното на православната църква, за да се потопят в богомилската скверн. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 11.

2. Като същ. православен (православният), православна<та>, мн. православни<те>. Човек, който изповядва православната вяра. Ще ви кажа само, че след като се извърши опелото на покойницата, като православна, в руската църква и след като я погребахме, бай Ганю бе поканен да поживее .. в дома на американците. Ал. Константинов, БГ, 21. У католическите народи има обичай да прекарват твърде шумно и весело дните на Рождество Христово до Велики заговезни. .. От католиците тоя обичай е преминал и у православните. Т. Икономов, ЧПГ, 31. Глаголицата са е появила най-напред между българските богомили, които не са желали да имат нищо общо с православните. СбС, 1875, кн. 1, 35.