ПРАВОСЛАВИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВОСЛА̀ВИЕ, мн. няма, ср. 1. Основна разновидност на християнството (наред с католицизма), вероизповедание, оформило се във Византия след разпадането на Римската империя и разпространено в източноевропейските страни (България, Русия, Румъния, Гърция, Сърбия и др.). Тя ме запита как съм можал да се оженя за католичка — нали не се разрешава. Аз Ј казах, че Жозефина се е покръстила, приела е православието. В. Геновска, СГ, 83. Унията, предизвикана от нуждата да се извоюва духовна независимост, накара защитниците на православието да намерят път да се достигне до същата цел. К. Величков, ПССъч. VIII, 268-269. Свети Иларион, като победи учението им, мнозина от победените приеха православието, а останалите твърде много са разлютиха на св. Илариона, биха го с камъни и го изфърлиха вън от града. Р. Каролев, УБЧИ, 107. Ако да би се съединили сичките демонски сили, то и тие не би били в състояние да принудат седем милиона българи да са откажат от своето православие и народност, от своите обичаи и вяра. С, 1872, бр. 34, 269.

2. Събир. Всички лица, които изповядват тази религия, взети като цяло. Гръцкият патриарх в тия времена не се смяташе още за национален вожд на елините, а за шеф на цялото православие на Балканите. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 50. В България ся появляват най-старите писатели и пишат на онзи език, когото днес наричат "старославянски" и който и до тая минута остава черковен език на славянското православие. СбС, 1875, кн. 1, 53. В сегашната Сръбско-турска война самата патриаршия в Цариград, за смях на цялото православие, беше заповядала по сичките черкови да правят молба за победата на турците връх християните. НБ, 1876, бр. 54, 209.