ПРАВОСПОСОБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВОСПОСО̀БЕН, ‑бна, ‑бно, мн. ‑бни, прил. 1. Който е придобил официално право, документ да упражнява някаква професия. В казармата станах правоспособен шофьор. С. Северняк, ОНК, 49. При спор за площта на земята се допуска правоспособно техническо лице да я измери и изготви скица за сметка на заинтересованите лица. М. Мичев и др., З, 27.

2. Юрид. Който е способен да осъществява определени права и да отговаря за делата, постъпките си. — И аз съм честен, ако е до честност. Само че ме обвиниха като общественик. .. И в затвора лежах… И падежът на гражданските ми права изтече и сега съм пак правоспособен. Елин Пелин, Съч. IV, 267-268. Всяко правоспособно лице може да ся явява в съдилището или само̀, или чрез свой повереник. ВП, 18.