ПРАВОСТОЯЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВОСТОЯ̀Щ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който стои прав, обикн. поради липса на места за сядане (в кино, театър, превозно средство и под.). И Трипани, като машина, зе един стол и седна срещу правостоящото момиче. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 141.

2. Като същ. правостоящ (правостоящият), правостояща<та>, мн. парвостоящи<те>. Човек, който стои прав, обикн. поради липса на места за сядане. Когато пристигнаха, са‑

лонът беше препълнен. Найден разбута правостоящите и намери удобно място за Николина. О. Бояджиев, П, 69. Правостоящите бяха повече от седналите в партера и балкона. Ив. Димов, АИДЖ, 117. Та седя си аз, а в това време трамваят се напълни. Бутат се правостоящите, но мен това не ме засяга. СбСт, 393.