ПРАВОЪГЪЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВОЪ̀ГЪЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. За геометрична фигура, форма или плоскост — който има прав ъгъл или прави ъгли. Правоъгълните стъкла на прозорците [на салона] .. са кристални, дебели, по тях има пердета с махагонен цвят, за да хармонират с облицовката. П. Спасов, ХлХ, 304. В голямата стая на поста около правоъгълната маса седели дванадесет войника. Сл. Трънски, Н, 504. Тя [римската гробница] представлява малка правоъгълна постройка, дълбоко вкопана в земята. Ст. Михайлов, БС, 79. Правоъгълната форма на жилищните квартали е най-удобна за застрояване и дава възможност да се оформят правилни парцели. Т. Горанов и др., ПА, 366-367. Тя [Питагоровата теорема] твърди, че квадратът, построен върху хипотенузата на един правоъгълен триъгълник, има лице, равно на сумата от лицата на квадратите, построени върху катетите. М, 1965, кн. 1, 5. Правоъгълен прозорец.

2. За предмет, тяло — който има стени с прави ъгли. Тя [римската гробница] представлява малка правоъгълна постройка, дълбоко вкопана в земята. Ст. Михайлов, БС, 79. Правоъгълна кутия.