ПРАВОЪ̀ГЪЛНИК

ПРАВОЪ̀ГЪЛНИК, мн. ‑ци, м. Четириъгълник с прави ъгли. Сградата, в която живееше ведровският първенец със семейството си, беше изградена от тухли .. Тя имаше вид на правоъгълник, легнал на широчината си, преполовен на два етажа и покрит отгоре със стръмна керемидена стряха. А. Гуляшки, МТС, 51. Това бе наистина рядка вечер, рядко зрелище! Всичко тържествуваше: и новият театър и светналите правоъгълници на прозорците му. М. Кремен, РЯ, 66. Ето, под нас се откройват пъстри правоъгълници земя. Г. Караславов, Избр. съч. III, 367. Всеки лист от тетрадка може да се разглежда като част от равнина, ограничена с четири отсечки. Ако измерим четирите ъгъла на листа с помощта на чертежния триъгълник, ще видим, че те са прави. Казваме, че листът има форма на правоъгълник. Планим. V кл, 7-8. // Разш. Тяло с правоъгълни стени; паралелепипед. Сградата, .. , беше изградена от тухли .. Тя имаше вид на правоъгълник, легнал на широчината си, преполовен на два етажа и покрит отгоре със стръмна керемидена стряха. А. Гуляшки, МТС, 51.

Списък на думите по буква