ПРАГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАГ, прА̀гът, прА̀га, мн. прА̀гове, след числ. прА̀га, м. 1. Изпъкваща, издадена над равнището на пода долна част от рамката на врата. А да знаете пък и каква беше чистница и уредница тая Райка! .. Къщата излепена и измазана с една бяла като вар глина ..; а пък по кюшетата и под праговете ка‑

то направила от червената и жълта глина едни кенета — за хубост тъй е! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 11-12. — Хайде, — подкани чичо Добри.. — Какво хайде — недоверчиво ги разглеждаше Стаменко и както бе прекрачил прага с единия си крак навън, тъй си и остана. Кр. Григоров, Н, 120. Като приближиха двете жени и се поколебаха пред самите врата на къщурката, чу се отвътре силен женски глас: — Влизайте, влизайте… Вратата се отвори и пак никой не се показа отвътре. Султана прекрачи сърдито високия праг, влезе след нея и Ния. Д. Талев, ПК, 171. Йохан открехна малките врата, / огледа уличната пустота / и в миг прекрачи дървения праг. Хр. Смирненски, Съч. I, 65. // Мястото на вратата, през което се влиза и излиза. Чу се щракане на резе и вратата се отвори. На прага застана едра жена; газеничето, що държеше, осветяваше нейното застаряло месесто лице. Ст. Дичев, ЗС I, 389. Старият Герак излизаше полека от своята тъмна, нерадостна стая .., отваряше бавно вратата на стаята, дето плачеше болната, и питаше от прага с глас убит и безсилен: — Какво ти е, невесто? Елин Пелин, Съч. III, 71-72. Да те присрещне старата на прага / и, сложил чело на безсилно рамо, / да чезнеш в нейната усмивка блага / и дълго да повтаряш: мамо, мамо… Д. Дебелянов, С 1946, 42.

2. Прен. Начало, първи прояви на нещо настъпващо. С нея [Ведрие ханъм] бяха връстници — на четиридесет и пет години, възраст, за която мъдрецът казва, че е прагът на старостта. Д. Мантов, ХК, 48. И той се впусна в обширни разсъждения, от които разбрах само това, че човечеството е пред прага на фантастични открития в биологията. Л. Станев, ПХ, 155-156. И тъкмо когато малцина очакваха, пред самия праг на зимата, руската войска отново показа своята мощ. Плевен бе превзет. Д. Талев, ПК, 639. Това същото съм се опитал да изтъкна и аз в своята прелюдия "На Балкана", дето в поетически картини е представена историята на българския народ, от заселяването му на Балканския полуостров, та чак до прага на двадесетия век, до наши дни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 7.

3. Прен. Поет. В съчет. с прил. като бащин, майчин, роден и под. Дом, жилище. Спря се пред последното черно знаме, .., наведе се и го целуна с благоговение. Не беше това знаме само за паметта на нейния син, а хилядите, които бяха минали по неговия път и не бяха се върнали до майчиния праг. В. Геновска, СГ, 298-299. А при тях стоеше и Първан, / по прозвище Хъшлак .. / Кой знай в какво си дело / замесен някога, той бащина си праг / напуснал, в чужбина завян немил-недраг / се скитал бозна де и, чак подир години / завърнат, заживял при свои и роднини. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 26. Ала свещен е бащиният праг, / народът — жив, десницата му — здрава. Н. Фурнаджиев, ВД, 77. Няма в мене омраза жестока / има вярност към родния праг. Сл. Караславов, Д, 24.

4. Скална издатина в речно корито. По самото Ј дъно, завой след завой, течаха буйните води на бърза планинска река, синкавозелени или, по-нататък, прозрачно жълти от неотдавнашните дъждове, обливаха заоблени камъни .., прескачаха шумно каменни прагове, клокочеха и се пенеха. Д. Талев, ГЧ, 112. Натовариха [изселдователите] палатките, оръжието, припасите и екипировката върху сала и потеглиха от брега. Но скоро силното течение ги пое, завъртя ги, повлече ги надолу, където реката спеше над някакви подводни прагове. П. Бобев, К, 6. Брегът на реката се изсича все по-отвесен. Водата бързо кипи разпенена в каменните прагове — бяла като сняг. З. Сребров, МСП, 60. Пирогите летяха като птици. / .. / Честите завои, внезапно изпречилите / се прагове затрудняваха плаването. Гр. Угаров, ПСЗ, 464. // Спец. Кратък речен участък с относително голям наклон, където водата ускорява течението си. При опасните прагове, където реката се спускаше с бясна бързина, гребците пренасяха лодките на гръб. Гр. Угаров, ПСЗ, 598. Някога ся случава течението на водите да промени надвесено равнината на равномерността си: тога си водата пада със сила и прави едни скок, или водопад, или прагове, хлявове, кога има много взаимни скокове водата. Ив. Богоров, КГ, 76.

5. Спец. Величина, определяща минималната интензивност на въздействието на даден дразнител, над която се проявява специфична ответна реакция на организма. Минималната разлика между дразнителите, която дава едва забележима разлика усещанията, се нарича праг на различаването. Псих. Х кл, 36. За да се получи зрително цветно усещане в окото трябва да влезе светлина в строго определено количество. За зелените лъчи този праг на цветна чувствителност е 3 х 10 ерга в секунда. Вл. Харалампиев, ПСС, 92. Тази минимална величина на дразненето, която дава едва забележимо усещане, се нарича абсолютен праг на усещането. Псих. Х кл, 35.

7. Диал. Преден щит, преграда на (волска) кола. Дядо Габю, седнал на предния праг, цъкаше с език, плюваше замислено и от време на време габрачката изплющяваше по гърбовете на биволите. М. Яворски, ХСП, 125. Прадядото седеше на прага на колата, сгушил се. Д. Фучеджиев, Р, 147.

Ѓ Горен праг. Горно дърво, горна част на рамката на вратата. Из главните с дъговиден горен праг врата, между две колони от малахит се влазяше по стълба от дялан камък в долния кат. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 35. А после отиде до вратата, застана с

чело, опряно на горния праг, и се загледа в дъното на ясната пролетна нощ. Елин Пелин, Съч. III, 100. Отворих вратата на училищната сграда, но се наведох .., за да не ударя главата си в горния праг. Ал. Спасов, С, 20. С част от същата каша [при годишни обичаи], напечена още, намазват в образ на кръстно знамение комините (оджаците), горните прагове на къщните врата. СбНУКШ ч. III, кн. 7, 156. На прага. Разг. Съвсем близко, в непосредствено предстоящо бъдеще. Стягайте се, другари, да свършим работа, че зимата е на прага ни — обявява Данчо. Н. Хайтов, С, 26. Някои от нашите софийски събратя, .., почнаха да комбинират истории и историйки и да твърдят, че конфликта между Светия синод и двореца е на прага да се развие. БД, 1909, бр. 11, 2. Нищо не съм приготвил още за себе си, десят фишека нямам готови; а въстанието е вече на прага. З. Стоянов, ЗБВ I, 349. Прекрачвам / прекрача прага; престъпвам / престъпя <през>прага на някого или на нещо или някакви прагове. Разг. Отивам някъде или в дома на някого, посещавам някого или нещо. Някои лекари Ј предлагаха да постъпи в болница, но тя упорито отблъскваше предложенията им. Прекрачеше ли прага Ј, щеше да се почувствува още по-зле. А. Наковски, МПП, 77. По улицата минаваха час по час жени, деца и вички се заглеждаха в отворената порта, някои и се поспираха, но никой не прекрачи прага Ј. Д. Талев, ПК, 239. В училището си ние имаме учители само за очи; настоятелите не престъпват през прага му. С, 1872, бр. 31, 245. Претривам / претрия (изтривам / изтрия, изтърквам / изтъркам, престъргвам / престържа, протривам / протрия) прага (праговете) на някого или нещо; изтривам / изтрия много прагове (прага). Разг. Непрекъснато ходя някъде, обикн. с цел да измоля, да постигна нещо. Войводата и писарят много прага изтрили, на мнозина се молели, казвали, че идат от страната на хиляди юнаци, готови на Дунава; че народът в България ги чака с отворени ръце, но нищо не помогнало. З. Стоянов, ХБ, 99. И както обикновено става при пътуванието, много пъти ни се случваше да изтриваме гостоприемните прагове. Веднъж ние отидохме в къщата на българскийт поп Иван Стрибохов. Ст. Ботьов, К (превод), 192. Чукна (удари) ме горния праг, та видях долния. Разг. Опомних се, след като получих заслуженото възмездие за нещо (обикн., когато съм се възгордял). "Е — казваше мислено Гмуреца. — Удари те горният праг, та видя долния!" "И аз сам не зная как стана тази работа с мене" — отвръщаше с разкаяние и страдание бай Герго. Ст. Даскалов, СЛ, 115.