ПРАГМАТИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАГМАТЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. 1. Филос. Философско учение, отъждествяващо действителността с опита, според което няма абсолютна истина, обектите на познанието не съществуват независимо от съзнанието, а се формират при решаването на практически задачи, и критерий за истинност са практически полезните резултати. Непоколебимо и страстно той е воювал срещу такива .. философски и социологически течения и школи и техните представители у нас, като прагматизма, .., расизма и др. ВН, 1960, бр. 2635, 4.

2. Поведение, дейност, които са пряко насочени към извличане на полза и постигане на конкретни практически резултати; прагматика. Набързо скроеното от католическата пропаганда и политическия прагматизъм на Цанков българско униятско движение се натъква на непреодолими пречки. Т. Жечев, БВ, 200. Може би най-вече ги сближава [Чомаков и Славейков] радикализмът на техния политически прагматизъм — и двамата са абсолютно нехайни към църковно-догматическите последици от пълното скъсване с патриаршията. Т. Жечев, БВ, 271.

3. Качество, характеристика на такова поведение, такава дейност. Не ми допада прагматизмът на всяка проява на колегата ми.

— От гр. πράγμα ’дейност, дело; (начин на) действие’.

ПРАГМАТЍК, мн. ‑ци, м. 1. Привърженик, последовател на философията на прагматизма.

2. Прагматичен човек. Той [Стоян Чомаков] също е едно от "монолитните смешения" в нашия политически живот .., политически прагматик от висока класа, който подчинява политическите си действия не на някаква предварително обмислена програма и система, а само на ползата и нуждата на момента. Т. Жечев, БВ, 271. — Знаеш ли, братко, когато жена ми я няма вкъщи седмица, мечтая да я няма месец. Случи ли се да я няма месец, мечтая да я няма година. От прагматик тази жена ме превърна в мечтател! Й. Попов, СЛ, 32.