ПРАГМАТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАГМА̀ТИКА ж. 1. Езикозн. Дял от семиотиката, изучаващ отношенията между знаците, символите, знаковите системи и субекта, който ги използва и възприема, неговите цели, отношения и взаимоотношения в процеса на езиковото общуване.

2. Прагматизъм (във 2 знач.).

— От гр. през англ. pragmatics.