ПРАГМАТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАГМАТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който се отнася до прагматизъм (във 2 и 3 знач.); прагматически. Неговите [на Д. Христов] прагматични трудове, някои от които съставени съвместно с видния педагог Д. Мирчев, представят образцова, образователна книжнина. Т, 1940, бр. 204, 2. Когато се разтрогне този съюз между идея и жертва, .. това е първият знак, че идеята е неизлечимо болна, нейното битие е привидно идеално, а всъщност се намира вече само в сферата на прагма‑

тичните отношения. Т. Жечев, БВ, 343. Ленивата му мисъл и някои прагматични съображения го насочиха да търси обекта на любовта предимно около себе си. Й. Попов, БНО, 113.

2. За човек — който в работата си, дейността си се ръководи повече от полезните резултати и непосредствената полза при дадени конкретни условия, отколкото от някакви определени принципи и идеи; практичен. Жена му била чужда на неговите творчески явления, прекалено прагматична и изсушена емоционално натура. Й. Попов, ЧП, 28.

3. Който се отнася до прагматика (в 1 знач.) и прагматизъм (в 1 знач.); прагматически. Прагматично изследване. Прагматични възгледи.