ПРАДЕД —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ДЕД (остар.), мн. прА̀деди, м. Прадядо. Добровски с особено удоволствие се повръщаше да ми говори за тоя свой оригинален прадед [Зафир Джинджия]. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 302. В много от нашите пещери са открити останки от хиена, мамут (прадед на слона), носорог .. и др. животни, от които сега и помен няма. П. Делирадев, БГХ, 30. Разтреперан [един от българите] не от страх, но от волнение, става на крака и ся сега не бой [владиката] да стои насреща и да гледа право в очите му, пред когото негов прадед, негов баща е треперал и не смеял да погледне. Ил. Блъсков, ИС, 55. Той бил известен по честния си и неподкупен характер, старал са да подражава на своя знаменит прадед в любовта към старите републикански нрави. Н. Михайловски, РВИ (превод), 256.