ПРАДЕДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАДЕДА̀, ‑та, мн. прА̀деди, м. Остар. и диал. Прадядо. Той стигна у тях си безпокоен и сърдит .., отвори после един килер, който беше скрит зад вратата, с намерение да тури кремици на два вехти пищова, останали от прадеда му и захвърлени от много години в праха. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 84. За мене ще бъде голямо облекчение да чуя, че вий нямате нищо против моя прадеда, който се е оженил за вашата любима. ССГ (превод), 202. И сетне обяви, че отсега нататък ся подчинява наедно със сичкото си царство на великодържавний цар на Изтока, на когото, по заповедта на прадеда и на двамата, принадлежи неговата власт. П. Кисимов, ОА II (превод), 115.