ПРАДЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ДЕДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. Остар. Прадядов. Да защитим това, което най е мило / човеку на света — светия бащин кът, / земята прадедна! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 157. Той [българският народ] е искал да са освободи от Фенер .. и никак не е помислял да измени прадедната си православна вяра. Ч, 1875, бр. 10, 460. Сладка е смъртта за отечеството / и за прадедно мило наследство, / който ся жъртва за свобода / и избавление своего рода. ДЗ, 1868, бр. 43, 162.