ПРАДЯДОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ДЯДОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който принадлежи на прадядо; прадядовски. Същата голяма стая в стария прадядов дом младият човек няма да забрави никога и заради есенните и зимни вечери, прекарани през ония далечни дни в нея. Г. Русафов, ИТБД, 117.

2. Който се отнася до прадедите, бил е на прадедите, дошъл е от прадедите; прадядовски. Вие сте българи, да ви убие Господ, българи остъпници от прадядовата си вя‑

ра — потурнаци. Ц. Гинчев, ГК, 386. Повелял тогази да ся възпре сичката войска и да гледа този бой; напокон им казал: "Тези петли, о юнаци, не ся бият нито за отечина, нито за бащина вяра, нито за прадядови гробища. П. Р. Славейков, СК, 78. И най-нечувствителното сърце не може да не трепне и да не домилее човеку, на тия млади зелени .. и сърчени соколи, които сичко прежалили .., та отиват да мрът за освобождението на милата си майчица България, и за прадядова слава и държава. НБ, 1876, бр. 18, 70. С това [предложението на г. Цанков] пък се подига и авторитетът му [на духовенството] пред народа, което нещо е от голяма полза за запазването чистотата на нашата прадядова православна вяра. Бълг., 1902,бр. 56, 2.