ПРАЕЗИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ЕЗИК, мн. ‑ци, м. Книж. Първоначален език, от който са се развили сетнешни сродни езици. Само някои надгробни надписи на древнобългарски език са оцелели и тези надписи учените днес смятат за праезика на днешните чуваши, който е език и на Аспаруховите конници. В. Йосифов, Избр. тв I, 118. Мистичното учение на Яков Беме .., филологическите упражнения и опити да се сведе всичко към праезика — към европейския, на който уж говорили Адам и Ева — ето някои от темите на научната дейност на Кембридж. ИН (превод), 20. Индоевропейски праезик.