ПРАЖА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ЖА, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Диал. Пържа. Поп Врачев метна серкмето още на две-три места и хвана доволно мряна. После се зае да я пражи вън на двора. Ст. Даскалов, ВМ, 50. Вие знаете само плячки и да карате бабите да ви пекат баници и да ви пражат яйца, а вие да си ловите въшките по врата и да им късате главите със зъби. Ц. Гинчев, ГК, 38. Един ден, като щях да пража лук с дървено масло, вирнах масленика уж да налея масло .., а то не останало ни капка. У, 1871, бр. 23, 366. пража се страд.