ПРАЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРА̀ЗЕН1, ‑зна, ‑зно, мн. ‑зни, прил. 1. За съд, предмет, с някаква вместимост — в който няма нищо, който не съдържа нищо. По пода се търкаляха празни бутилки, станиолови обвивки за шоколад, угарки, изпокъсани вестници и повече от всичко друго парчета хляб и салам. П. Вежинов, СО, 160. Майка Ј [на момичето] я беше предупредила, че трябва да изсвири нещо пред гостите .. Поканата не се забави. Момичето учтиво поклати глава, остави празната чаша и послушно се отправи към пианото. М. Грубешлиева, ПП, 29-30. Пейчо пръв се опомни, хвана добре торбата и сръчно я изсипа в кошера. Златка взе празната торба от ръцете му, леко я изтърси, после я сдипли и я сложи на ръба на брашнения сандък. К. Петканов, П, 12. Тънките струи на млякото заудряха сухо и беззвучно най-напред, тъй като ведрата бяха празни. Й. Йовков, АМГ, 122. Изпитайте водата, която ври над огъня, и ще видите как из нея излиза някий дим гъст и съдът остава мало по мало празен. Е. Васкидович, ПП (превод), 16. // Рядко. Който е с неуплътнена вътрешност, без съдържанието, което обикн. има; кух. Зърното .. се свива, узрява преждевременно, остава леко и почти празно. Й. Йовков, Ж 1945, 240. Ако ли женските [буби] са повече, то откак ся разставят, едните, мъжеските, ся пущат на други женски, зачто женски без мъжки носят празни яйца. Лет., 1871, 234. И дрявото остава отнътре полека-лека празно.. Празний цвол, кога вали дъжд, напълнова се с дъжд и прилича на кладенец. К Смирнов, З, 95. // За пушка, пистолет и под. — който не е зареден. Най-после откъм общината се зададе и самият бай Гешо кметският, придружен от пъдарите, нарамили важно празните си пушки. Ст. Даскалов, БМ, 34. И тоя пусти револвер.. Из устата му вееше гробен студ. А знаех, че беше празен. Ив. Вазов, Д, 16. От пълна пушка един са бои, а от празна двамина. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 31.
2. За повърхност, обикн. предназначена за попълване с текст — който не е изписан, попълнен. Началникът седеше до бюрото си и записваше нещо на празен лист. М. Марчевски, П, 261. Момиченцето пое от баща си моливчето, което той извади от записната си книжка, коленичи на канапето, па зе вестник "Мълва", зафана внимателно да драще по празните му полета. Т. Влайков, Съч. II, 180. Всичко туй той щеше да прибави в писмото до инспектора, тъй че празната страница можеше и да не стигне. Й. Йовков, Разк. III, 14. След речите и музикалните номера, докато седналите около масите хора се отдадоха на ядене и пиене, момичета започнаха да обикалят край тях, като пред всеки оставяха по един празен чек. Хората вписваха по някой долар в него и го връщаха на момичетата. Г. Белев, КВА, 179.
3. За помещение, пространство, място — където няма хора, предмети и др. Дълго време черквата не остана празна. .. Една след друга идеха жените .., палеха свещи. Й. Йовков, Ж 1945, 232. — Извини ме, мамо, .. — каза той, като сваляше сабята си и се готвеше да седне на празната трапеза. Ив. Вазов, Съч. ХII, 60. И никога тук [в пункта] рафтовете не оставаха празни, както полиците на складовете за дрехи. Бл. Димитрова, ПКС, 47. По плочника приближаваше висока, стройна жена, цялата облечена в скъпи кожи. Зад нея вървеше турско заптие, а отстрани, по платното на разширената улица, бавно следваше празна шейна. Ст. Дичев, ЗС I, 395. Около зора ние намерихме една празна кошара, в която найдохме временно спокойствие. П. Хитов, МП, 41. Празна стая. Празна сцена. Празна къща. // Който е свободен, незает. Седнаха при една празна маса. Бранков заръча пиво. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 22. Днес има слънце. .. Чиста светлина лежи по пясъчната настилка .., по празните пейки. З. Сребров, Избр. разк., 219. На Филип му стана горе‑
що. Той мълчаливо посочи празните столове. Ем. Манов, БГ, 92. Тръгна към Народното събрание. .. Дипломатическите ложи [в галерията] бяха празни .. В залата също имаше много празни депутатски банки. Д. Ангелов, ЖС, 202. Празно място. // В който или където има малко или изобщо няма хора или предмети, който не е (напълно) зает. Дюкяните бяха празни, уличките бяха глухи, хората се влачеха омърлушени нагоре-надолу. Г. Караславов, ОХ, 434. Към девет часа вечерта влакът пристигна на гарата. Перонът беше силно осветен, но празен. Мяркаха се само униформени лица. Д. Ангелов, ЖС, 142. Между това трамваят лети из булеварда, празен в средата от минувачи, според последните полицейски разпореждания. Ив. Вазов, Съч. ХI, 73. Мегданът бе четвъртит и празен; сам там стояха столовци. Н. Бончев, ТБ (превод), 49. В 1829 г., когато аз са намирах с войската в тие места, това село беше празно, и сега не зная дали са са върнали жителите в него или не. НБ, 1876, бр. 1, 4.
4. Прен. За думи, реч и под. — който е лишен от разумно съдържание, смисъл или от който няма да последват дела, резултати; безсмислен, излишен, безполезен, ненужен. Народът не вярва на празни думи и залъгвания. Народът иска дори човешката душа да му я покажеш, за да я види с очите си. Д. Габе, МГ, 126. Нямаше кого да пита и разпитва повече Борис — баща му никога няма да каже празна или лъжлива приказка. Д. Талев, И, 178. Седнал да чете празни книги, вместо да учи математика, физика — неща, които са необходими за радиотехниката. С. Таджер, ПНМ, 88. И у тебе, и у мене, и у всекиго другиго чудо време отива за празни разговори, които нито можеш да избегнеш, нито пък струва да ги имаш. СП, 1876, бр. 21, 82. Празни обещания. // За живот — който не е изпълнен с полезна, целенасочена дейност. Презирал съм и винаги ще презирам шумния и празен веселбарски живот. А. Гуляшки, ДМС, 139. Празно съществуване.
5. Прен. Разг. За който няма разумно основание, оправдание; безсмислен, напразен, неоснователен. Те мечтаят за бъдещето. Но това не са празни безплодни мечти, мечти за някакви незнайни, неземни и неосъществими светове. Г. Караславов, 95. — А може и главата си да счупи! — Бай Влади поклати угрижено глава. — Защо? — Чичо Марин помълча. — Празни страхове! Такава уредба има животът ни днеска, че само лошият човек може да пропадне и се затрие. А. Гуляшки, СВ, 203. Навсякъде отиде той [Лазар], навсякъде погледна.. Но не беше то празно любопитство на човек, който бе дошъл в столицата да се развлича. Д. Талев, ПК, 862. На жена си [Танашакът] донесе писан чумбер и ситни гердани. .. Като ги разглеждаше, тя му каза: — "Защо даваш пари за празни работи?" К. Петканов, СВ, 189. Да знаеш ти живота как обичам! / И колко мразя / празните / химери. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 34.
6. Прен. Разг. За човек — който няма духовни интереси; лекомислен, ограничен. Лев Николаевич казваше, че всеки е длъжен да работи, а не да пише романи за развлечение на богати и празни хора. СбЦГМГ, 306. Без съмнение той беше едно от онези охолни, празни момчета, които пълнят всеки обед и вечер улиците, шумят, задяват жените и мислят за леки забави и пикантни приключения. Г. Райчев, Избр. съч. II, 125. Една красива празна кукла, която сменява мъжете, сменява шапките си, променя чувствата си тъй лесно, както лесно променя походката си. М. Грубешлиева, ПИУ, 284. Недей отпада, кога чуеш присмех. Скъпи и празни людие всякога ся присмиват на добрите сърца, които ся трудят за благо на человечеството. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 118.
7. Прен. За поглед, очи — който не изразява, в който няма жизненост, енергия, чувство; безжизнен, безизразен. Той говори еднаж за свободата и се учудваше, че тъкмо тия най-окаяни роби го гледаха сега с празни погледи, не можеха да приемат в сърцата си неговата проповед за свободен живот. Д. Талев, И, 277. "Как я карате? Има ли хубави момичета? Къде тук е най-интересно?" Изгледаха ме с празни очи, по-лошо от недоверчиво, и продължиха пътя си. Ат. Мандаджиев, БЦР, 8. Наоколо има много нещо за гледане .., но момичето до мене се движи с празен поглед, сякаш без дори да съзнава къде точно сме попаднали. Б. Райнов, ГН, 146.
8. Прен. За време — незает с работа, свободен. При звънарницата той видя приятеля си Тачева, бивши журналист, сега адвокат, а в празните си часове — и писател. Ив. Вазов, Съч. Х, 60. Според моята сметка не е оставено никак празно време за скитане. БД, 1909, бр. 21, 2. В няколко празни дни, когато селската работа е слаба, сберат се млади мъже .., видиш че за една неделя му спритърхале с дърве, пръте, .. слама една доста прилична къщичка. Ил. Блъсков, СК, 30. Рядко са тия любочитатели у нас .., които не изтървават нито една новоиздадена книга, без да си я купят и които прекарват празното си време сладко, весело и занимателно. МС, 1883, кн. 4, 6.
9. Разг. В съчет. с дойда (идвам, връщам се и под.) Без да нося нищо, без да нося, донеса нещо (храна, пари и под.); с празни ръце. Една вечер той [баща ми] си дошел без нищо отвън и тя [майка ми] оттук да заеме, оттам да заеме, върнала се тоже празна. Замръкнали гладни децата, захленцали за хляб. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 20. Тук потърси пари Ибришима, там, па току се върна празен. Г. Караславов, Избр. съч. I,
201. Артелчикът все ходи за дажбата и все празен се връща. К. Петканов, МЗК, 91. Който идвал до него за каквото и да е празен, ся не връщал. П. Р. Славейков, ПИ, 73. // В съчет. с връщам (отпращам, оставям и под.). Без да взема, получа нищо; с празни ръце. — Дохожда ли някой от батюви? Я буля, я децата. Ако са ти искали нещо, да им си дала. Да не си ги върнала празни. Й. Йовков, ЖС, 143. За мене барем се върни, напълни душата ми на стари години. .. Нонка не Ј даде сърце да го върне празен, стана Ј мило за него и уклончиво каза: — Ще си помисля, тате. И. Петров, НЛ, 242. Още и когато ти потряба пиленце, сиренце, винце, в чиято къща и да идеш да проводиш, празен не та вращаме. Ил. Блъсков, ЗК, 29.
10. Прен. Остар. и диал. Който не води до очаквания резултат; напразен, безрезултатен. И празни бяха усилията на Каина да я намери. Напусто ходеше от долина в долина да я [Коломаин]дири. Н. Райнов, БЛ, 31. Ипарх, като напуснал всички празни усилия, които се полагали за пояснение на небесните явления, предал са на усърдни, непрекъснати и точни наблюдения. Д. Витанов, НС (превод), 44. Да се впуща човек в статистически подробности по тоя въпрос и да иска да убедява особно гърците, то би било празен труд. НБ, 1876, бр. 54, 209.
11. Остар. и диал. В съчет. с връщам се (завръщам се, оставам и под.). Без да съм постигнал нещо, без да съм успял в нещо; с празни ръце. Агентът подир много извинения изпрати наконец празни царските служители [заптиетата], не го предаде и същата нощ скришом го пръпраща с ораница в царството им по Дунава. ЦВ, 1857, бр. 328, 127-128. Но българските посланици празни са връщат назад с този отговор от императора: "Распрята е затуй, че направените отколе време твърдини от византийците пак там тряба да принадлежат." Т. Шишков, ИБН, 254.
12. Разг. Остар. и диал. Който не е зает с работа, който е без работа. В мене се спотайваше нещо, което аз отстранявах с нуждата все да бързам, все да работя, да не остана миг празна. Бл. Димитрова, ПКС, 1. Еще трябва да са пазим от многото стоение в затворени места, но колкото можем да работим на чистийт воздух; … ако ли е някой принуден според работата си да седи непременно в такива места, той да гледа, когато е празен, да са разхожда по чистийт воздух. К. Кесаров, ЧНУ, 51-52. // Който е безработен. Мене ми беше тежко, млад и способен за работа човек, какъвто бях, да стоя празен и най-вече, вместо да бъда нещо помощ на родителите си, да им бъда в тяжест. П. Р. Славейков, БП I, . И така, той ходеше празен повече от година и половина вече в безплодно тъпчене праговете и тропане по портите за служба. Ив. Вазов, Съч. ХI, 94. В тая минута аз бях уверен, че ако някой му предложеше работа без пари, той би я извършил с най-драга воля, стига да не стои празен. Затуй, може би, той се обърна към мене с думите: — Така — празен — само лоши работи ми идват ум. Ст. Чилингиров, ХНН, 192.
13. Остар. и диал. За служебно място, пост, длъжност — вакантен, свободен. Пролетта през месец май 1869 г. той [Ботйов] тръгнал за румънския град Александрия, гдето му обадили, че има празно място за учител в българското училище. З. Стоянов, ХБ, 116. Но понеже този господин нямал тогази празно място да го надстани на работата си, горкото момче враща ся оттамо наскърбено и нажалено. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 25. — Този пост е празен отдавно, като го напусна граф де Лемос. Н. Михайловски, ПА (превод), 158-159. Трябва да призовем на царството по-големия княз Бориса, за да не стои престолът празен. Д. Войников, РК, 48.
14. Остар. и диал. За жена — която не е бременна. Но жените ни да ходят празни, щом пращате децата ни да гинат във влажните окопи пред чуждоземни градове. Л. Петков, ГЦ, 54. Тарканите заповядват да няма празна жена по България и са щъкнали по понуди. Й. Вълчев, СКН, 122. След смъртта на едина, другий може да се ожени, ако е мъж — след три месеца, ако е жена — догде се познае, че е празна. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 3-4, 359.
Ѓ Празно пространство. Спец. Пространство, космос, в който или където няма никакво вещество, никаква материя. Оказва се, че съществува [единство на материя и антиматерия] и това е празното пространство. Въпросът за празното пространство е доста сложен. ПЗ, 1981, кн. 10, 16.
? Вися (дремя) като кон на (пред) празни ясли. Разг. Ирон. Стоя без да върша нещо и без да зная какво да правя. Кой знае в кой дворцов кът се е скрил и ни е остави тук да висим като коне пред празни ясли. Д. Казасов, ВП, 282. — Да ти кажа правичката — намръщи се бай Пондю — по̀ ми се ходи в канцеларията — там барем седя… А в тая църква — дремя като кон на празна ясла и гледам как бабичките лижат иконите. Г. Караславов, Избр. съч. II, 202-203. На празен стомах. Разг. На гладно, без да съм ял. "А бе вий гладни ли сте, мене хич ми се не яде — вода ми се пие" — и дигна чашата с ледената вода на празен стомах. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 41. Да не се пуши на празен стомах, особено сутрин, защото тогава се поглъща най-много никотин. ВН, 1958, бр. 2033, 4. Очи пълни, ръце празни; пълни очи, празни ръце. Разг. Пълни очи, празни раки. Диал. Употребява се, когато някой само гледа нещо, което иска да има, но не може да го вземе или полу‑
чи. Като прочетеш книгата, ще ти доведе ли някое момче? Е, щом няма — остави се. Дето викат "пълни очи, празни ръце". Кр. Григоров, Р, 151. — Бре юначе, лудо младо, / .. / ей ти пенджур, мене гледай, / пълни йочи, празни раки. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 26. Празна глава (кратуна, чутура). Разг. Пренебр. Глупав човек, глупак. — Мари Николино, да няма нещо?! — Има. Не разбираш ли. .. Празна главо! Да криеш толкова месеци… Ако беше ми казала навреме — лесна работа. Знам една жена — три часа му е мъката! Г. Райчев, ЗК, 85. Дигна нещо черно и изръмжа: — НА̀ ти златото, говедо! Не видя ли, не разбра ли, празна кратуно, че гърнето е пълно с жълти тенекийки! А. Каралийчев, ЛС, 61. — Нехранимайко! .. Тюю! Как се поведох и аз по празната ти чутура! Г. Караславов, Избр. съч. Х, 136-137. Празна неделя. Остар. Неделята, когато се празнува Великден. Те [князете] ся много смаяха като найдеха там тяхната княгиня пременена, натруфена и нагиздена, .. косата Ј закитена като през празна неделя. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 98. Поболя се Рада / .. / На ден на Великден, / през празна неделя, / та ми е лежала / три години, три месеца. Нар. пес., СбВСт, 206. За зла е дошел Велиден, / Велиден, празна неделя. Нар. пес., СбВСтТ, 981. Празна работа. Разг. 1. Обикн. като възклицание за изразяване на недоверие, съмнение в осъществяването на нещо — няма да стане, не е възможно. "Какво мислите вие, добри хора? — ще им каже той. — Зърното ли се гласите да укривате? Празна работа! Хич не си правете труд! Ами, че тук е записано черно на бяло колко килограмчета трябва да дадете на държавата!" А. Гуляшки, СВ, 173. "Ние срещу сърбите нищо не можехме да направиме (..) — казваше ми един офицерин, — а срещу московците ли ще противостоиме? Празна работа!" НБ, 1876, бр. 56, 219. 2. Нещо без никаква стойност, маловажно нещо, незаслужаващо внимание. Утре ще известят в Министерството, ще се направи проверката и някой началник добродушно, но подигравателно ще им се усмихне: благодарим, санким, за добрите намерения, но ето, видите ли, всичко излезе празна работа. П. Вежинов, СО, 127. Най-умното ще бъде, щото нашата държавна политика да се върне пак в онзи път, по който я водеше Стамболов. Всичко друго е празна работа. С, 1894, бр. 1498, 2. Преливам (наливам) от пусто в празно. Разг. Говоря или върша безполезни работи, без резултат. А какво ли не правят онези, които, като мислят, че развиват науката, преливат от пусто в празно, вдигат шум, а нищо не създават? Сл. Боянов, СК, 174. Ако не се сдобият с още едно кравенце до напролет, ще трябва пък сега да продават от нивата… за да купят добиче. Все едно да наливаш от пусто в празно. Кр. Григоров, Н, 45. Мъчех са во всеки случай да премахна обичая, дето да преливам от пусто в празно, да играя с думи." С. Бобчев, ЖФ (превод), 28. С празни джобове. Разг. Без пари. С празни ръце. Разг. 1. В съчет. с дойда (идвам, връщам се и под.). Без нищо, без да нося, да донеса нещо (храна, пари, вещи, имот и под.); празен. Надойдоха и тоя път съседи, и може би повече, отколкото на първата гощавка — да погледат и послушат още еднаж руските люде. Но сега никой не дойде с празни ръце — всеки донесе или баница, или топла погача от чисто брашно. Д. Талев, ПК, 402. Сгоди се Гочо за каменяченка, дигна сватба. .. — Е, тя пък, както казват, не дошла с празни ръце. Парици му донесла, а щом му е стоплила ръката с парици, работат им е лесна. Чудомир, Избр. пр, 88-89. Баба Тонка отишла в Гюргово, за да види за последен път двамата си синове… За да не са яви с празни ръце пред тие последните .., тя зела със себе си няколко китки цвете и един бенлик с ракия. З. Стоянов, ЗБВ I, 135. 2. В съчет. с връщам се (завръщам се, оставам и под.). Без да съм постигнал нещо, без да съм успял в нещо; празен. Аз се оказах наистина съвсем безпомощен. Излазях всеки ден с надежда, че ще намеря каквато и да било работа, но завръщах се с празни ръце. Г. Райчев, Избр. съч. II, 184. Зад тоя връх имаше друг, още по-висок — от него пееше бунтовникът. До него потерята не можа да стигне и се върна с празни ръце. М. Марчевски, П, 87. 3. В съчет. с връщам (отпращам, оставям и под.). Без нищо, без да дам нещо или без да услужа някому; празен. Няма ведомство, учреждение, канцелария, дето да не лежат негови прошения за служба .. Отпращаха го с празни ръце. Ив. Вазов, Съч. IХ, 102. Защото той ме обичаше като свое дете и никога не ме оставяше да намина оттам с празни ръце. Я плодове, я някоя шекерена пръчица насила ще пъхне в тях. П. Михайлов, МП, 35-36. Тя [Севда] вярваше, че Юрталана няма да я остави с празни ръце. Г. Караславов, С, 194. 4. В съчет. със седя, стоя и под. Без да работя; празен. — Ха сега, момчето ми, да си намериш и ти работа. На тоя ясния свят не бива никой да седи с празни ръце. Ст. Чилингиров, ПЖ, 29. 5. Без никакви средства или инвентар, инструменти и др., нужни за извършването на някаква работа. — Да го направя, ами с празни ръце как? — говореше Нейчо замислен. — Три овци бяха останали, взех че ги продадох и тях. Й. Йовков, ЧКГ, 45. Най-сетне, заобиколени [българите]отсякъде и размесени с турското население, какво можаха да сторят с празни ръце, като нямаха нито потребното оръжие? НБ, 1876, бр.., 97.
— Друга (остар.) форма: прА̀зден.
ПРА̀ЗЕН2, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до праз1. Мина времето, когато се
лянинът нагъваше празената чорба и фасула. ВН, 1960, бр. 2681, 4. Тази вечер тя беше разсеяна, забрави да посоли празената чорба. А. Гуляшки, МТС, 317. Обичам празена яхния. ѓ Празените стръкове трябва да се окопават в земята през зимата.