ПРАЗНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ЗНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Установен от държавната власт, както и от традицията или определена митология, религия ден, в който не се работи; неработен, неприсъствен ден. Противоп. делник, работен ден. И сега не ми остава нищо друго, освен да работя ден и нощ, делник и празник, та да изкарам поне за разноските. А и трябва всичко навреме да се предаде — търг е. Ст. Чилингиров, ХНН, 180-181. И днес да поработим, па утре е празник, цял ден ще си почивате. Елин Пелин, Съч. I, 150. — Утре е неделя. — Какво думаш, по жътва няма празник. М. Яворски, ХСП, 138. — А че един празник е, дето ще се премени човек, ще се срещне с хора — да познае и той, че живее, пък ний със залисията си забъркахме вече и делник, и празник. П. Тодоров, Събр. пр II, 175. След десятидневно пътувание пристигнах в Цариград на 9-ий много късно. На утрента, в неделя, зачтото празник на посолството, та да няма никой. АНГ I, 40. Неделя винаги е празник.

2. Ден, в който се чества някое събитие или светец. Гергьовден винаги е бил голям празник на село. В този ден и в най-бедната къща има печено агне и менче с червено вино. М. Гръбчева, ВИН, 431. — А-а, добър ден! (Ръкува се с двамата). Добре, че додохте... днес имаме празник… рождения ден на моята дъщеря. Ст. Л. Костов, Г, 71. По средата на стаята, върху шарената черга, която се изваждаше от долапа само по големи божи празници — Рождество и Великден, беше разположила софрата. Д. Спространов, С, 275. Наближаваха коледните празници. Из улиците — гъмжило: мъже, жени, деца, които бързаха, подгонени от студа, по заснежените тротоари. Ал. Бабек, МЕ, 185. Народният ни празник Кирил и Методий, който са празнуваше твърде тържествено из цялото ни отечество, можа да въодушеви и да събуди убития народен дух толкова много .., щото с него не може да са равни друго никое средство. З. Стоянов, ЗБВ I, 268. Толкова дни са минали от празника [Възкресение Христово], а аз още не съм нашъл время да тя поздравя с "Христос Воскресе". АНГ I, 367. // Ден или дни, в които официално се обръща внимание, изяснява се по-подробно ролята на нещо или някого. Празник на виното. Празник на детската книга. Празник на народните будители и науката.

3. Прен. Обикн. с предл. за. Радостно събитие, тържество. Имах вече своя среда .. Разходки, екскурзии, казино, нежна музика, хубава бира — празник за гладна, жадна, ненаситна душа. .. Нямах право да се сърдя — София ми даде много. Г. Стаматов, Разк. II, 135. Донка си бе облекла празничните дрехи и бе препасала над тях кухненска престилка. Искаше да зарадва старата. Да почувствува тя, че е празник нейното идване за цялото семейство. В. Геновска, СГ, 167. Училището и грижите по Драгия поглъщаха времето Ј, дните се нижеха безметежно, в живота Ј не се случваха празници, но и за сълзи нямаше причини. А Гуляшки, ДМС, 208. Сражението за тях било празник; те отивали на него пременени и с весели свирни. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 154. ^● Обр. Стените [на Ахмедовата джамия] са покрити със син малоазийски емайл. Нашата ръка е слаба да опише тоя празник за окото — нежните клончета, цветове и плодове, които пълзят по стените и чудно блещукат. А. Каралийчев, С, 46.

Ѓ Вълчи празници. Определени дни през късна есен и през зимата, когато според народните вярвания не се извършват някои видове работа, за да се предпазят хората и добитъкът от вълци. Изпроводим ли ги, запразняваме чак на вълчите празници. Сега не е харно да се работи. Сакън — варди се за вълци. Г. Краев, Ч, 137. Не стигнало ни 52 недели, но още са празнуват понякъде, особено в селата, и някои си измислени празници, останали от идолопоклонническо време, каквито що са: вълчи празници, .., русалки .. и много други още такива. Ил. Блъсков, ПБ III, 13-14. Миши празници. Определени дни в края на октомври, през

които не се работи, за да няма мишки. Любинка весело разказа за спора с баба си, за курбаните, за змейовете .. — Ами за мишите .. празници не приказва ли ти? Ил. Волен, МДС, 169. Ние имаме в годината петдесет и две недели, а като притурим при тях още два пъти по толкова черковни .., миши .. празници набират ся в годината сто и петдесет и повече дни, в които нашийт селянин не похваща ни рало, ни копраля. Лет., 1871, 172. Не зная ни делник, ни празник. Разг. Работя без почивка, неуморно, винаги съм много зает. Патронен празник. Традиционен годишен празник на училище, организация, професия и др., свързан обикн. с името на училището, с неговия патрон. Н. ц. в. князът е наградил по случай патронния празник на Военното на Негово име училище дългогодишния преподавател в това училище г-н Васил Василев със сребърния медал на българския орден "За наука и изкуство". Бълг., 1902, бр. 453, 4. Всеки еснаф имал годишен патронен празник. Ив. Хаджийски, БДНН I 46.

— Друга (остар.) форма: прА̀здник.