ПРАЗНИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРА̀ЗНИЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който се отнася до празник, който е свързан с празник. Всички мислено предвкушават сладостта от срещи, прегръдки, цалувки, от картините на семейни радости и празнични веселби. Ал. Константинов, Съч. I, 239. — Ще им отида аз на гости за Коледа… — помисли си Методи и си представи празничната трапеза на родителите си: кървавица, юфка. М. Грубешлиева, ПП, 230. Тополчани много добре познаваха Кара Османа, .. Не пропускаше ни сборове, ни празничните хорА̀. Дето не го очакваха, там се вестяваше и разваляше веселбата. К. Петканов, Х, 87-88. Аз бях при тях [децата] по села и градове цяла седмица — първата празнична седмица на детската книга. Ран Босилек, Р, 19. Неделните и празничните дни си имаха приятностите, защото сичко народно, което искаше Величко да види и чюе, излизаше сред село: и хорото му, и песните му, и старо и младо. Ил. Блъсков, ДБ, 92. Празнични ястия. Празнични песни.
2. Обикн. за облекло — който е предназначен за празник — красив, официален, по-нов. Донка бе облечена в спретната празнична рокля от тъмносиньо сукно, с висока яка, по която се къдреше бяла дантела. В. Геновска, СГ, 179. В лодките гребяха и се забавляваха богати градски жени и деца, които летуваха в Ягодово. Под блясъка на слънчевите лъчи празничните им премени от най-различни коприни, цветове и шарки сякаш бодяха очите. Ив. Хаджимарчев, ОК, 11. Вечерта на Богоявление, срещу Ивановден, .. когато, думам, секи натруфен с празничните си дрехи, кой с жена си, кой с децата .. гледаха .. да обидат една къща повече .. — тъкмо по това време горка-горчица Еленка стоеше на прозореца на една от къщите си що беше над пътя. Ил. Блъсков, ПБ III, 26-27.
3. Прен. Който е присъщ за празник — весел, приповдигнат, тържествен, официален, украсен и под. Огромният пожар, ярките цветове, които сливаха небето и земята, възвърнаха празничното настроение. К. Петканов, ДЧ, 325. Тяхното присъствие и шумът на неприбраните ученици даваше празничен вид на училището. Ст. Чилингиров, РК, 124. Стените и таваните в приемния салон бяха рисувани. Художникът не бе показал особена сръчност, копирайки френски гоблени, но съчетанието на цветовете, формите на женските фигури, в които се бе опитал да подражава на Рубенс, всичко създаваше тържествена и празнична атмосфера. В. Геновска, СГ, 128. Празнична увертюра.
— Друга (остар.) форма: прА̀здничен.