ПРАЗНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ЗНО. 1. С гл. съм, ставам, оставам и под. в 3 л. ед. Означава, че някъде има празно, пусто място, пространство. Пред олтаря на черквата остана празно. Й. Йовков, СЛ, 177. Било, че бързеят го бутна, било, че направи невярно движение, той внезапно почувствува, че под краката му е празно и че той не стъпа на нищо. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 229.

2. Остар. Излишно, безрезултатно, напразно. Защото напусто и съвсем празно е, ако ся въздържаваме телесно, а сме потънали от всяка страна с духовни грехове, които съсипват нравствеността и пр. З. Петров и др., ЧБ (превод), 276.