ПРАЗНОГЛАВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАЗНОГЛА̀ВЕЦ, мн. ‑вци, м. Празноглав, лекомислен, глупав човек. Ти си сериозно момче и не вярвам да тичаш постоянно заедно с празноглавците подир викачите. Сл. Боянов, СК, 30. На такива празноглавци и лентяи човек само времето ще си губи да им обяснява. П. Славински, ПЗ, 267. Аз бях глупав, дето се отнесох до тия празноглавци и славолюбци. Ив. Вазов, Съч. ХI, 144. В детското съзнание .. блеснало чудовищното противоречие между това, което то видяло тук и онова, което било там, в родния му дом. Там — тежък труд, чер хляб.. Тук — пиянска веселба на охранени безделници и празноглавци, затънали в тинята. ОФ, 1950, бр. 1868, 4.