ПРАЗНОСЛОВИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАЗНОСЛО̀ВИЕ, мн. ‑я, ср. Говорене, разговор за празни, безсъдържателни, несъществени или безполезни неща; празнодумство. Торосян изля водопади от красноречие, но слушателите му го удавиха с възраженията си. Празнословието не можа да победи глупостта. Д. Димов, Т, 138. Празникът (това учителят изтъква много пъти) не е в битовата материалност — в ядене, в пиене, в празнословие, а в художествено съпреживяване: "… като прогоним злите помисли в сърцата си, да вникнем в четенията и песнопенията". Н. Драгова, КО, 177. Тя не би могла ни една минута да остане при калугерицата и да слуша нейните празнословия. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 35. Около комплексната механизация в селското стопанство се водят спорове. .. Ако се гледа само икономическата изгода — място за спор не може да има, защото цифрите са ясни и не търпят празнословия. РД, 1960, бр. 18, 1.