ПРАЗНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ЗНОСТ, ‑ттА̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. 1. Качество на празен; празнота, изпразненост. Но лихвите са вносваха подир цели месеци. .. Министрът казваше, че това злоупотребление прозлазяло от немарливостта на по-долните чиновници; а тие от своята страна са оплакваха от празността на министерската каса. С, 1872, бр. 43, 344. Някои, прочее, [в Румъния] от нашите български кръгове, за да допълнят тая празност, събрали са, чуваме, и разискали тоя важен въпрос. НБ, 1876, бр. 34, 133. Никой человек, колкото е да е богат или почтен няма правда да седи празен, но е длъжен да ся занимава с някоя полезна работа. Празността е грях. КТЕМ, 272.

2. Напразност, излишност, ненужност. И мислях си сам си да му проповядам едно добро слово върху празността на сяка лъжа. Др. Цанков, ТМ (превод), 45.